Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • От 2 литра мляко правя 1 кг домашно сирене: без закваска и лимонтузу, яде се след 4 часа!
  • Новини

От 2 литра мляко правя 1 кг домашно сирене: без закваска и лимонтузу, яде се след 4 часа!

Иван Димитров Пешев май 2, 2022
zakvakskv.jpg

Можете да споделите с приятели от тук:

Опитвали ли сте домашно сирене ? Мекият му и не толкова солен вкус е любим на мнозина. По структура
и качества напомня много на италианската моцарела .

Днес ще ви научим как да си направите вкусно домашно сирене . За целта ви трябват 2 литра мляко. Всичко става лесно
и просто, без дори да
използвате мая или други ензими, без лимонена киселина или оцет. А най-хубавото
е, че себестойността му излиза двойно или тройно по-малка от тази на купешкото
сирене.

Домашното сирене, приготвено така, може да се яде след 4 часа. Опитайте и няма
да съжалите!

домашно сирене
Продукти:
прясно мляко – 2 литра;
сол -1,5 -2 супени лъжици (или на вкус);
заквасена сметана – 400 грама;
яйца – 6 броя;
кисело мляко – 200 грама (по избор).

Приготвяне:
1. Изсипете млякото в тенджера, добавете солта.

2. Ако харесвате по-несолено сирене, добавете по-малко сол.

3. Докато млякото заври, разбийте яйцата.

4. Добавете заквасената сметана и разбитите яйца във врящото мляко, като разбърквате непрекъснато (за предпочитане с тел). Варете така около 5-6 минути.

5. Трябва да видите как се отделят изварата и суроватката.

6. Поставете голямо сито върху тенджера, покрийте го с марля, сгъната на 4 слоя, и изсипете сместа в гевгира.

7. Оставете да се отцеди напълно.

8. Увийте отцедената смес с марля (просто завържете краищата, които висят надолу).

9. Поставете отгоре тежест. Може да го поставите между две дъски или във форма,
като отгоре сложите някакъв предмет с тегло 1 кг.

12. След 4 часа сиренето е готово, махнете тежестта.

13. Оставете го в марлята за още няколко часа в хладилника.

14. Можете също така да добавите и 200 грама кисело мляко, когато добавяте заквасената
сметана, сиренето става още по-нежно.

15. А ако имате нужда от по-плътно сирене, можете да поставите по-голяма тежест
при отцеждането.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Previous: Иво Инджев бесен: Всяко тържество на Русия е смърт за България, а рашистите у нас пеят в хор. И не ги е срам
Next: Кирил Петков няма да стъпи повече на Женския пазар – какво му готвят там

Последни публикации

  • Влязох в ресторант, за да изям остатъците, оставени от други… защото умирах от глад.
  • Двама полицаи стояха в хола ни, докато Виктория ридаеше истерично и сочеше към мен с треперещ пръст.
  • Слухът започна от една обикновена прегръдка.
  • Всичко започна с дъжд, който сякаш имаше лична причина да ме преследва.
  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
  • Гласът беше женски, премерен, сякаш тази реплика отдавна е отрепетирана и чака точния миг да се изрече.
  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Влязох в ресторант, за да изям остатъците, оставени от други… защото умирах от глад.
  • Двама полицаи стояха в хола ни, докато Виктория ридаеше истерично и сочеше към мен с треперещ пръст.
  • Слухът започна от една обикновена прегръдка.
  • Всичко започна с дъжд, който сякаш имаше лична причина да ме преследва.
  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.