Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • От 2 литра мляко правя 1 кг домашно сирене: без закваска и лимонтузу, яде се след 4 часа!
  • Новини

От 2 литра мляко правя 1 кг домашно сирене: без закваска и лимонтузу, яде се след 4 часа!

Иван Димитров Пешев февруари 21, 2023
gsmagmasgoaskgaskdas.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Опитвали ли сте домашно сирене? Мекият му и не толкова солен вкус е любим на мнозина. По структура и качества напомня много на италианската моцарела.

Днес ще ви научим как да си направите вкусно домашно сирене . За целта ви трябват 2 литра мляко. Всичко става лесно и просто, без дори да използвате мая или други ензими, без лимонена киселина или оцет. А най-хубавото е, че себестойността му излиза двойно или тройно по-малка от тази на купешкото сирене.

Домашното сирене, приготвено така, може да се яде след 4 часа. Опитайте и няма да съжалите!

Продукти:

  • прясно мляко – 2 литра;
  • сол -1,5 -2 супени лъжици (или на вкус);
  • заквасена сметана – 400 грама;
  • яйца – 6 броя;
  • кисело мляко – 200 грама (по избор).

Приготвяне:

1. Изсипете млякото в тенджера, добавете солта.

 

2. Ако харесвате по-несолено сирене, добавете по-малко сол.

3. Докато млякото заври, разбийте яйцата.

4. Добавете заквасената сметана и разбитите яйца във врящото мляко, като разбърквате непрекъснато (за предпочитане с тел). Варете така около 5-6 минути.

5. Трябва да видите как се отделят изварата и суроватката.

6. Поставете голямо сито върху тенджера, покрийте го с марля, сгъната на 4 слоя, и изсипете сместа в гевгира.

7. Оставете да се отцеди напълно.

8. Увийте отцедената смес с марля (просто завържете краищата, които висят надолу).

9. Поставете отгоре тежест. Може да го поставите между две дъски или във форма, като отгоре сложите някакъв предмет с тегло 1 кг.

12. След 4 часа сиренето е готово, махнете тежестта.

13. Оставете го в марлята за още няколко часа в хладилника.

14. Можете също така да добавите и 200 грама кисело мляко, когато добавяте заквасената сметана, сиренето става още по-нежно.

15. А ако имате нужда от по-плътно сирене, можете да поставите по-голяма тежест при отцеждането.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Защо хората в Китай пият вряла вода сутрин, преди лягане и през деня: вие също имате нужда от нея
Next: Извънредно: Лютви Местан в болница, състоянието му е тежко

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.