Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • От 30 семена реколтата е 10 кофи: Революционен метод за садене на краставици
  • Новини

От 30 семена реколтата е 10 кофи: Революционен метод за садене на краставици

Иван Димитров Пешев юли 6, 2023
rerqkerquerkqrksrl.png

Ако си имате вила или собствен двор, сигурно се изкушавате да отглеждате сами зеленчуци през лятото – още повече, че напоследък биопроизводството става все по-популярно в домашни условия.

Тъй като наближава сезонът на пресните зеленчуци , днес сме ви приготвили един необичаен, но супер ефикасен метод за отглеждане на краставици – лесно, чисто, бързо, без плевели, а в лехата около тях можете спокойно да засадите маруля и копър!

Необичаен метод за отглеждане на краставици

Пригответе си 5-литрови пластмасови бутилки (от вода или олио), отрежете дъното и горния конус, закопайте ги на 5 см в земята, след което ги напълнете с подходяща почвена смес (съотношението е: 1/3 оранжериен торф след отглеждане на гъби, 1/2 градинска почва, 1/6 пепел).

Оставете отгоре 2 пръста разстояние. Във всяка така оформена леха поставете по 2-3 покълнали семена от краставица. По дължината на реда монтирайте рамка от арматура и опънете на нея пластмасова решетка с размери 10х10 cm.

Ето какво ще постигнете, използвайки този метод за засяване:

  1. 7-10 дни по-ранна реколта, защото почвата в бутилките се затопля по-добре;
  2. Ще спестите вода (само 0.5 литра на ден) – не се разпространява в земята, а попива точно под корена;
  3. Няма да имате проблеми с плевелите, около бутилките може да си засадите копър и маруля, например.

За този метод подходящи са хибридни сортове краставици.

От 30 семена реално може да съберете около десет 12-литрови кофи. За да получите богата реколта, трябва да ги подхранвате редовно!

Хлебната закваска е най-добрата естествена тор: напълнете кофа до 2/3 с корички черен хляб, напълнете я с вода и сложете тежест, така че хлябът да не изплува. Сложете кофата за една седмица за ферментация на топло място.

Полученият квас се разрежда с вода 1: 3 и се изсипва под корените на краставиците – 0,5 л на храст. © Jemchyjinka.ru Источник: https://jemchyjinka.ru/2019/03/10/interesnyj-sposob-posadki-ogurtsov/?fbclid=IwAR3UDWVLwBb0QBMyxmJEZkQHyrJk_VLdOPcV0c6zfxwgg9te_mT6jQQjO

Continue Reading

Previous: Огромно златно съкровище на стойност 500 000 евро бе открито на необичайно място
Next: Тайни съкровища лежат по българските земи, смята се, че са прокълнати

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.