Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • От 4 яйца, чаша захар и половинка мляко става нежен разкош! Чийзкейкът да се скрие, защото това е в пъти по-вкусно!
  • Новини

От 4 яйца, чаша захар и половинка мляко става нежен разкош! Чийзкейкът да се скрие, защото това е в пъти по-вкусно!

Иван Димитров Пешев април 8, 2024
vsdfbvfdgbfdnbhgnghn.png

Този чудно вкусен и нежен млечен сладкиш ще ви спечели с деликатната си текстура и подчертан млечен вкус с цитрусова нотка.

Приготвянето му е много просто, не е необходим дори миксер. Този сладкиш се различава от останалите с изключителната си нежност. Когато го ядете, получавате 100% чисто удоволствие. Дори чийзкейкът не е толкова нежен и кремообразен на консистенция! Ето рецептата на 365 Новини за най-нежния млечен сладкиш:

Нежен млечен сладкиш

Продукти:

130-150 г захар
4 яйца
150-160 г брашно
450-500 мл прясно мляко
1/2 – 1 лимон

Приготвяне:

Разбийте яйцата в дълбока купа, добавете захарта и разбъркайте добре с бъркалка за няколко минути. Пресейте брашното и постепенно го добавяйте към яйчно-захарната смес. Добавете настърганата кора и сока от половината лимон.

След това налейте млякото и разбъркайте добре. В резултат трябва да получите тесто като за палачинки.

Вземете подходяща форма и я намажете с парче масло. Прехвърлете тестото вътре. Загрейте фурната на 160-170 ° и поставете сладкиша вътре. Времето за печене е 60 минути. По време на печенето сладкишът ще се надуе, но когато се охлади, ще спадне отново. Това е нормално.

Когато е готов, не го вадете веднага, а го оставете да се охлади директно във фурната, само леко отворете вратата.

След като изстине, го извадете от фурната и поръсете с пудра захар. Нарежете на парчета и сервирайте.

Да ви е сладко!

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Стефка Костадинова се омъжва за бившия на Жени Живковa -Трима Николаевци превземат живота й
Next: 10 години след развода Симо най-сетне каза истината за Мариана Векилска

Последни публикации

  • Влязох в ресторант, за да изям остатъците, оставени от други… защото умирах от глад.
  • Двама полицаи стояха в хола ни, докато Виктория ридаеше истерично и сочеше към мен с треперещ пръст.
  • Слухът започна от една обикновена прегръдка.
  • Всичко започна с дъжд, който сякаш имаше лична причина да ме преследва.
  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
  • Гласът беше женски, премерен, сякаш тази реплика отдавна е отрепетирана и чака точния миг да се изрече.
  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Влязох в ресторант, за да изям остатъците, оставени от други… защото умирах от глад.
  • Двама полицаи стояха в хола ни, докато Виктория ридаеше истерично и сочеше към мен с треперещ пръст.
  • Слухът започна от една обикновена прегръдка.
  • Всичко започна с дъжд, който сякаш имаше лична причина да ме преследва.
  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.