Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Официално: Защо Кирил Петков вечеря с Лена в Солун
  • Новини

Официално: Защо Кирил Петков вечеря с Лена в Солун

Иван Димитров Пешев юни 18, 2022
lnenaosluninin.jpg

„В отговор на журналистически въпроси, Ви информираме, че на 10 юни 2022 г. премиерът Кирил Петков участва в Солун във вечерята на високо равнище на Процеса на сътрудничество в Югоизточна Европа (ПСЮИЕ). Подобряването на връзките между страните от региона, облекчаване на транспортната и гранична инфраструктура са били сред темите на разговор.

Най-важно обаче е доверието между страните, на фона на бушуващата война на изток от нас, е било общото мнение на лидерите“. Това заявиха от правителствената пресслужба, след като в публичното пространство се появиха снимки от вечеря в солунски хотел на премиера Кирил Петков и началника на неговия кабинет Лена Бориславова.

Пътуването е осъществено с правителствен самолет. На срещата са присъствали лидерите на Албания, Босна и Херцеговина, България, Германия, Гърция, Румъния, Северна Македония, Сърбия, Черна гора, Хърватия, а също председателят на Европейския съвет.

Процесът на сътрудничество в Югоизточна Европа (ПСЮИЕ) е водещата политическа рамка за регионално сътрудничество и основната регионална платформа за европейска и евроатлантическа интеграция на Западните Балкани. Тази инициатива е стартирана от България през 1996-а година и тази година Гърция е ротационен председател на ПСЮИЕ, допълват от Министерският съвет.

Междувременно ДАНС и НСО са вдигнати на крак, за да издирят кой е автор на краткия видеоклип, запечатал премиера Кирил Петков на маса с Лена Бориславова и извънредния и пълномощен посланик на България в Гърция Валентин Порязов в 5-звездния хотел „Хаят“ в Солун.

Това е ресторант-градината на хотел „Хаят“ в Солун, където са заснети Кирил Петков и Лена Бориславова в компанията на посланика.
В петък вечерта премиерът отлетя за Солун с правителствения самолет в компанията на Бориславова, като официалната информация на правителствената пресслужба е, че той е участвал във вечерята на високо равнище на Процеса на сътрудничество в Югоизточна Европа (ПСЮИЕ). Видеа и снимки от тържествената вечеря обаче не удостоверяват присъствието на Петков и Бориславова на събитието.

Петък, 10 юни, 20 часа, Солун. Официална снимка на участниците в тържествената вечеря на Процеса на сътрудничество в Югоизточна Европа (ПСЮИЕ). Кирил Петков единствен отсъства…
Напротив, вижда се, че от поканените световни лидери единствено Кирил Петков отсъства от трапезата. Според някои причината премиерът да не отиде на събитието е, че не е било предвидено място за съветничката му „и още нещо“ Лена Бориславова на трапезата. Обиденият Петков се появил чак на финала на церемонията, около 23 часа вечерта, затова го няма на нито една снимка или видео.

По-интересното обаче е, че още в петък късно вечерта, броени часове след като видеото и снимите се появяват в медиите, Кирил Петков се е обадил гневен на шефа на ДАНС Пламен Тончев с искането спешно да бъде открит авторът на видеоклипа. Подозрението на премиера и неговата съветничка и дама на трапезата Лена Бориславова е, че 6-секундното видео е било направено от бодигард на НСО, който го е препратил на „заинтересовани лица“ и така то е изтекло в медиите.

В Солун Кирил Петков е бил придружаван от четирима бодигардове на НСО. Двама от охранителите са били на съседната маса и не са изпускали от поглед компанията, така че именно те са заподозрени, че са снимали видеото. Бодигардовете са били разпитани още сутринта на следващия ден. Те категорично са отрекли да са автори на клипа. Според наш източник, ДАНС са привикали и шефа на НСО ген. Емил Тонев за разпит и обяснение. Възможно е отново да му бъде поискана оставката.

Според друга версия видеото не е направено от охранителите на НСО, а от почиващи по това време в хотела българи. В петък вечерта в „Хаят“ са били отседнали общо 11 наши сънародници, настанени в 6 стаи. Именно някой от тях е идентифицирал премиера и Лена и докато преминава покрай ресторанта в градината на хотела, е заснел беседващата компания. След това очевидно е пратил клипчето на свой приятел, заинтересован то да види бял свят.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Ножът опря до кокала! Първи случай на маймунска шарка близо до българската граница
Next: НОИ ще зарадва над 2 000 000 пенсионери след Юни. Причината

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.