Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Официално! Осъдиха Марешки на 4 години затвор
  • Новини

Официално! Осъдиха Марешки на 4 години затвор

Иван Димитров Пешев март 10, 2022
marmerkeshkhi.jpg

Веселин Марешки е осъден и от Апелативен съд Варна на 4 години затвор.

Той получи същото наказание и през септември 2020 г., но впоследствие Върховният касационен съд отмени наказанието му и върна делото за повторно разглеждане на втора инстанция заради съществени процесуални нарушения.

Обвинената като негова съучастница Красимира Колева също е осъдена на същото наказание, което получи през 2020 г. – 3 години и половина затвор. Прокуратурата твърди, че Колева е претендирала да получава наем за имот на ул. „Студентска“ във Варна, който собственикът на пицария Асен Миланов плащал на бившия ѝ мъж Тони Димитров, предаде Свободна Европа.

Според обвинителния акт по делото Марешки се намесва в този сюжет, след като Колева го моли за помощ с идеята чрез бъдещите приходи от наема да изчисти свой стар заем към местния бизнесмен и политик. Двамата са осъдени, че са изнудвали Миланов да им плаща по 10 000 лв. месечно.

След намесата на Марешки, който на свой ред претендира за собственост на земята пред заведението, се стига до унищожаване на част от имуществото на въпросната пицария.

Лидерът на „Воля“ дори влиза във физически конфликт с бившия общински съветник и настоящ депутат и лидер на „Възраждане“ Костадин Костадинов, към когото за помощ се обърнал собственикът на заведението Асен Миланов. Марешки имаше обвинение и за удар в лицето на Костадинов, но то отпадна заради изтекла давност.

Освен ефективните си присъди, Марешки и Колева получиха и глоби от съответно 8000 и 6000 лв. Двамата ще трябва да платят солидарно на пострадалия Миланов обезщетение от 30 000 лв. за претърпени неимуществени щети.

Решението на Варненския апелативен съд не е окончателно и подлежи на обжалване пред ВКС. От това производство бяха отделени материали за престъпна група, но в края на миналата година стана ясно, че това разследване е било прекратено от Специализираната прокуратура в София.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: САЩ с люто предупреждение към Китай заради Русия
Next: бТВ изрита Биляна Гавазова

Последни публикации

  • Събудих се рязко, сякаш някой беше дръпнал завесата пред очите ми и в стаята внезапно беше влязла светлина, която не исках да виждам. Амелия стоеше над мен, пребледняла, влажна от пот, с треперещи пръсти, които стискаха нещо като папка. Погледът ѝ не беше просто уплашен. Беше обвинителен, а в същото време молещ.
  • След погребението на майка си Анна се върна в болницата, за да прибере личните ѝ вещи. Получи пакет, тежък не от дрехите, а от всичко, което вече никога нямаше да чуе от майка си. Когато се прибра, остави пакета на кухненската маса и дълго го гледа, сякаш вътре можеше да се крие отговор на въпроса защо животът ѝ се разпадна толкова внезапно.
  • Ударът не беше силен, но беше точен. Изненада, която те оставя без въздух не защото те боли, а защото не си я очаквал.
  • Аз съм Елена, майка на Лили. Най-сладкото шестгодишно момиченце, което познавам. От онези деца, които се смеят с цялото си тяло, сякаш светът е създаден само за радост, и ако някой му се сърди, това е грешка на възрастните.
  • Тишината в болницата не беше истинска.
  • Мирисът на кожа и власт сякаш залепна по небцето ми. Вратата се затвори без звук, но в ушите ми прозвуча като удар.
  • В онзи напълно обикновен ден вървях по улицата и мислех за най-обикновени неща. Какво да купя за вечеря. Как да наваксам със сметките. Как да се усмихвам пред хората, когато отвътре не ми е до усмивки.
  • В продължение на три години брат ми и аз живеехме като непознати, които споделят минало, но отказват да го признаят. Скандалът ни не беше драматичен. Нямаше крясъци, които другите да повтарят с години. Имаше по-лошо. Имаше студена точност, едно изречение, което се забива в паметта като пирон, и поглед, който казва, че всичко вече е решено.
  • Живея с майка си и понякога ми се струва, че двамата сме останали последните хора на света, които още вярват, че трудът сам по себе си е достойнство.
  • Седях на леглото в наетата стая и гледах възглавницата така, сякаш беше чуждо тяло, оставено нарочно да ме наблюдава
  • Вечерята беше от онези, които не се забравят. Не заради храната и не заради музиката, която се плъзгаше между масите като кадифе, а заради усещането, че нещо предстои.
  • Никога не съм си представяла, че на седемдесет и две години ще спя в приют, а сутринта ще ме събуди шумът на чужди стъпки и притихналото подсмърчане на жени, които се опитват да не пречат една на друга.
  • Алена току-що беше започнала работа в един от най-луксозните хотели в София, където я бяха наели като камериерка. Тя беше нова. Тиха. Внимателна. С онази естествена красота, която не се натрапва, но кара хората да се обръщат след теб, без да разбират защо.
  • Слънцето се плъзгаше по пода и правеше отломките да изглеждат като живи. Всеки лъч се закачаше в ръбовете им и се разпадаше на искри, сякаш кристалът не искаше да признае поражение.
  • Беше обикновена вечер. Лампите по улиците хвърляха меко сияние, прозорците светеха като малки квадратни слънца, а човешките стъпки отекваха с онова спокойно темпо, което кара всеки да вярва, че нощта ще мине без изненади.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Събудих се рязко, сякаш някой беше дръпнал завесата пред очите ми и в стаята внезапно беше влязла светлина, която не исках да виждам. Амелия стоеше над мен, пребледняла, влажна от пот, с треперещи пръсти, които стискаха нещо като папка. Погледът ѝ не беше просто уплашен. Беше обвинителен, а в същото време молещ.
  • След погребението на майка си Анна се върна в болницата, за да прибере личните ѝ вещи. Получи пакет, тежък не от дрехите, а от всичко, което вече никога нямаше да чуе от майка си. Когато се прибра, остави пакета на кухненската маса и дълго го гледа, сякаш вътре можеше да се крие отговор на въпроса защо животът ѝ се разпадна толкова внезапно.
  • Ударът не беше силен, но беше точен. Изненада, която те оставя без въздух не защото те боли, а защото не си я очаквал.
  • Аз съм Елена, майка на Лили. Най-сладкото шестгодишно момиченце, което познавам. От онези деца, които се смеят с цялото си тяло, сякаш светът е създаден само за радост, и ако някой му се сърди, това е грешка на възрастните.
  • Тишината в болницата не беше истинска.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.