Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Официално от Румъния: България влиза в Шенген по въздух и вода от тази дата
  • Новини

Официално от Румъния: България влиза в Шенген по въздух и вода от тази дата

Иван Димитров Пешев декември 28, 2023
ssacsdcdgffdgdfgfd.png

Румъния и България влизат в Шенген по въздух и вода през март 2024 г. Това съобщава министерството на вътрешните работи на Румъния.

От МВР посочват, че на 23 декември е постигнато политическо споразумение със съответните министерства на Австрия и България за разширяване на пространството с Румъния и България с въздушни и морски граници от пролетта на следващата година.

„Влизането в Шенгенското пространство ще стане по поетапна формула – първо с въздушните и морските граници, след това през годината ще има преговори за влизане в зоната за свободно движение и със сухопътните граници”, се казва в информацията на МВР на Румъния.

„Съгласуваната на ниво Европейски съюз (ЕС) дата на присъединяване за въздушния и морския транспорт е 31 март 2024 г., за сухопътните граници перспективата е 2025 г.“, съобщава вестник „Адевърул“, позовавайки се на правителствени източници.

„Материализирането на политическото споразумение в решение изисква съгласието на всички държави членки на ЕС – процедурна стъпка, която ще продължи утре, 28 декември 2023 г.“, обясняват от МВР на Румъния.

„След 13 години Румъния най-накрая ще влезе в Шенген! Имаме политическо споразумение по този въпрос!

От март следващата година румънците ще се възползват от предимствата на Шенгенското пространство по въздух и море. Значението на пристанище Констанца ще нарасне значително. Също така съм убеден, че през 2024 г. ще приключим преговорите и за сухопътната граница”, написа във Фейсбук премиерът на Румъния Марчел Чолаку.

„Нехамер (австрийският канцлер) вече няма за какво да се хване, за да дискриминира румънците и българите и да ги унижава на опашките пред митниците”,, заяви в публикация във Facebook пък румънският евродепутат Влад Георге.

Евродепутатът Виктор Негреску обясни пред „Адевърул“ и защо преговорите отнемат толкова много време. „В Австрия понякога в този диалог документът трябва да бъде утвърден на най-високо ниво, а това отнема доста време, за да се финализират преговорите”, каза евродепутатът.

„Документът, който предстои да бъде подписан, ще вземе предвид и степента на индивидуално изпълнение на всяка страна в този процес, т.е. Румъния и България влизат в Шенгенското пространство по въздух и море, влизат във всички шенгенски механизми – обмен на данни, информация, упълномощен персонал и т.н..

Влизането в сухопътния Шенген ще зависи от усилията на всяка държава. В случая с Румъния нашите граници днес са много сигурни, както и в случая с България, но очевидно, след като има граница с Турция, това вероятно ще изисква допълнителен анализ”, добави евродепутатът.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Тъжен ден! Отиде си една от най-големите легенди на българския футбол
Next: На 83 години почина голяма легенда на българския спорт

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.