Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Очаквайте в Ергенът днес и утре: Алек ще шокира една от дамите, предстои нещо невиждано на коктейла
  • Новини

Очаквайте в Ергенът днес и утре: Алек ще шокира една от дамите, предстои нещо невиждано на коктейла

Иван Димитров Пешев май 1, 2024
sdfbgfdbnfnhgnmhjmhj.png

Сигурни сме, че ако сте сред почитателите на романтичното риалити “ Ергенът „, то трепетно очаквате новите два епизода днес и утре по бТВ. Ето какво предстои да се случи и какви изненади са ни подготвили сценаристите: Надпреварата за сърцето на Алек Младенов в „Ергенът“ навлиза в решителен етап.И тази седмица претендентките за сърцето на бизнесмена ще се впуснат във вълнуващи предизвикателства, които ще поставят на изпитание отношенията помежду им и ще доведат до нови междуличностни сблъсъци.

В сряда вечер (01 май) зрителите на bTV ще станат свидетели на последната за този сезон индивидуална романтична среща в „Ергенът“. „Гласът ти – музика за мен, очите ти улавят ме в плен, а когато те погледна, питам се защо душите ни преплитат се“, с тези думи най-желаният „ерген“ на България ще отправи към избраницата си специална покана за усамотение, което обещава да бъде повече от вълнуващо.

 

Алек ще пристигне в имението с автомобил, за да отведе дамата на едно специално място в сърцето на замъка в Критиния, където двамата ще се насладят на удивително красива гледка в компанията единствено един на друг. Младенов ще изненада избраницата си и с нежно изпълнение на една от най-любимите си песни, а какво ще я накара буквално да се разтрепери и да не сдържи сълзите си, предстои да разберем точно в 20:00 ч.

В същото време Наум ще отправи към останалите участнички в имението повече от любопитно предизвикателство, наречено „Дами канят дами“. Тяхната задача ще е да си организират срещи по двойки помежду си.

Тъй като са нечетен брой, една от тях ще остане без „партньорка“, но това далеч не означава, че тя ще бъде безгласна буква – даже напротив. Когато срещите приключат, именно тя ще определи коя е била най-романтичната. А дамите от двойката победител ще могат да прекъсват разговори с Алек по време на коктейла когато и колкото пъти пожелаят.

Момичетата ще имат възможност също така да излеят душата си на белия лист на тема „Как те видях отстрани през изминалите месеци?“. Произведенията им обаче няма да бъдат адресирани към Алек, а към самите тях. Двойките, които ще пишат една за друга, ще бъдат определени чрез жребий, а чувствата, които ще се излеят на белите листове, далеч няма да бъдат само „любовни“ и ще станат повод за нови междуличностни пререкания.

Вечерният коктейл ще бъде белязан от конфликт, противопоставящ принципите на претендентките за сърцето на Алек, а решението му по време на „Церемонията на Розата“ ще изненада всички тях, както никога досега.

 

В четвъртък (02 май) предстои вълнуващо пътуване в миналото… Дамите предстои да се потопят в автентичните гръцки традиции и обичаи и да се впуснат в ожесточена готварска надпревара, верни на максимата, че най-краткият пък към сърцето на един мъж минава през стомаха. Те ще трябва да приготвят традиционна гръцка вечеря с щипка кулинарна любовна магия. А менюто включва прясно опечени питки, ръчно навити лозови сарми, салата с печен патладжан и фета сирене и специалният гръцки десерт мелекуни.

За да е сигурен, че момичетата ще се покажат като блестящи домакини, Алек е извикал специално подкрепление от България… По време на вечерния коктейл участничките ще бъдат разтърсени от решението на една от тях да отвлече „ергена“, за да го получи единствено и само за себе си. Дали Алек ще се появи за „Церемонията на Розата“ и какво ще накара екипът на предаването да се оттегли от снимачната площадка, предстои да разберем в 20:00 ч. по bTV!

Continue Reading

Previous: Ще получат всичко, за което са мечтали: Кои от зодиите ще сбъднат съкровените си желания през май
Next: Помните ли Маргарита Михнева? Ето къде е и как живее тя днес!

Последни публикации

  • Когато навърших осемнадесет, баба ми Дона ми подаде червен пуловер. Беше го изплела сама, с ръце, които тогава ми изглеждаха прекалено бавни и прекалено дребни за моите големи мечти.
  • Когато бях на шестнайсет, мащехата ми затвори вратата към бъдещето ми с едно изречение, което носех като синина години наред.
  • Баща ми умираше бавно и тихо, сякаш се опитваше да не пречи на никого. Последните му дни бяха затворени в една наета стая с тънки стени и миризма на старо пране, в която всяка кашлица звучеше като признание за вина.
  • Колата ни се развали в нощ, която миришеше на мокра пръст и на последни смехове от отминаващото парти. Часът беше два през нощта. Нямаше светлини, нямаше къщи, нямаше нищо, освен лентата асфалт и черното поле от двете страни.
  • На погребението небето беше тежко, сякаш се беше навело да чуе какво ще кажа над ковчега. Аз не казах нищо. Само стисках пръстите си, докато ноктите се впиваха в кожата.
  • Когато бях на десет, светът ми се счупи на две. От едната страна остана детството ми с мама. От другата се появи онова неприятно, тежко знание, което децата не трябва да носят. Знаех, че татко изневерява. Не го знаех от слухове и намеци. Знаех го, защото го бях видяла. Чух го. Усетих го по тишината след неговите закъснения и по мириса на чужд парфюм, който не принадлежеше на дома ни.
  • Помолих Виктор да пренесе торбите с покупки. Бях в осмия месец и дори въздухът ми тежеше, сякаш беше натъпкан с камъни. Мария, свекърва ми, изръмжа с онази своя усмивка, която приличаше на рязко затваряне на врата.
  • Иво и аз обожавахме водата така, както други хора обожават огъня в камината. Не заради шумните компании, не заради показността, а заради онова тихо усещане, че щом се потопиш, светът за миг губи острите си ръбове.
  • На рождения ми ден телефонът иззвъня така, сякаш не носеше поздрав, а присъда.
  • Когато Петър си тръгна, вратата не изскърца. Не хлопна. Не се разтресе домът. Само въздухът стана по-тежък, сякаш някой беше дръпнал одеяло върху светлината.
  • Яна ме покани в луксозен ресторант за месо, където светлината беше мека, а приборите тежаха в ръката като обещание за нещо, което не ми принадлежеше.
  • Когато бях на пет, майка ми ме остави на прага на баба. Беше още тъмно, а въздухът миришеше на мокра земя и на страх, който никой не признава.
  • Татко се появи на дипломирането ми с униформата си на чистач, направо от работа. Беше притиснал шапката под мишница, сякаш се страхуваше да не заеме повече място, отколкото му е позволено. Лицето му лъщеше от умора и от онова старателно изтъркано достойнство, което хората носеха, когато работата им не миришеше на похвала, а на препарат за под и на чужди подметки.
  • Майка ми ме остави в сиропиталище, когато бях на пет. Мръсните ми дрехи бяха натъпкани в найлонова торбичка от супермаркет. Спомням си миризмата на мокър асфалт и как пръстите ми лепнеха от сладоледа, който тя ми беше купила, сякаш за да стане всичко по-меко. Спомням си как ѝ виках по име. „Елена!“ Гласът ми се блъскаше в гърба ѝ като камъче в метална врата. Тя не се обърна.
  • Нощта беше от онези, в които въздухът е тежък и всяка дребна шумолика изглежда като предупреждение. Излязох тихо, защото не исках да будя Нина. Тя беше заспала в стаята си, притиснала учебника по литература като възглавница, сякаш страниците можеха да я защитят от страховете на утрешния ден.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато навърших осемнадесет, баба ми Дона ми подаде червен пуловер. Беше го изплела сама, с ръце, които тогава ми изглеждаха прекалено бавни и прекалено дребни за моите големи мечти.
  • Когато бях на шестнайсет, мащехата ми затвори вратата към бъдещето ми с едно изречение, което носех като синина години наред.
  • Баща ми умираше бавно и тихо, сякаш се опитваше да не пречи на никого. Последните му дни бяха затворени в една наета стая с тънки стени и миризма на старо пране, в която всяка кашлица звучеше като признание за вина.
  • Колата ни се развали в нощ, която миришеше на мокра пръст и на последни смехове от отминаващото парти. Часът беше два през нощта. Нямаше светлини, нямаше къщи, нямаше нищо, освен лентата асфалт и черното поле от двете страни.
  • На погребението небето беше тежко, сякаш се беше навело да чуе какво ще кажа над ковчега. Аз не казах нищо. Само стисках пръстите си, докато ноктите се впиваха в кожата.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.