Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Очаквайте увеличение на месечната вноска до 200 лева, aко сте изтеглили ипотечен кредит
  • Новини

Очаквайте увеличение на месечната вноска до 200 лева, aко сте изтеглили ипотечен кредит

Иван Димитров Пешев април 1, 2023
sdasdsakyoasyiasyok.jpg

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Лихвите по ипотечните кредити растат, но доста плавно. Те продължават да са на историческо дъно от 2.61% през януари, нараства до 2.65% средната лихва, което значи, че някои клиенти вземат на 2.2 и 2.3. България продължава да е оазис на ниските лихви по ипотечни кредити.

 

Това каза в студиото на Euronews Bulgaria кредитният консултант Деян Василев.

В Щатите лихвите са около 6%, в Англия около 4-5%, което доведе до затягане на пазара.

Понеже в България банките не увеличават лихвите по депозити и спестовни сметки, лихвите по ипотечни кредити са много статични. В момента, в който лихвите по депозитите тръгнат нагоре ще се увеличат и тези по ипотечни кредити – и на стари клиенти, и на нови. Но това все още не е започнало.

 

Хубаво е човек в момента като тегли кредит да си направи прогноза – с 1% по-висока лихва, с 2% – как ще им се повиши месечната вноска. Ако вземем една средна ипотека от 150 000 лв., ако лихвата се увеличи от 2.6 на 3.6%, месечната вноска се увеличава с около 80 лв. Хората трябва да имат предвид увеличение на месечната вноска от 80-100 до 200 лв. като теглят кредит.

 

98% от кредитите в последните 10 години са в лева. Кредитите в лева са по-евтини, отколкото кредитите в евро. Това е така, защото банките имат много левове.

В среда, в която се очаква повишаване на плаващите лихви, много клиенти търсят фиксирани оферти за по-кратък срок. В България няма фиксирани оферти над 5 г. Офертите с фиксирани лихви не са изгодни – 3.9-4%. Само три банки предлагат такива проценти.

 

В последните години имаше 50-60% ръст на цените на имотите, донякъде спекулативно. В София е достигнат пик и в комбинация с повишаване на лихвите може някои купувачи да изчакат, което да доведе до спад на цените на имотите.

Наемите в последно време скочиха. Ако годишният наем, разделен на цената на имота е над 5%, може да има някаква доходност, ако е под 5%, значи цената на имота е много раздута. При имотите с цел инвестиция трябва много да се внимава на каква цена се взема.

50-60% ръст на цените на имотите не е здравословен, той е признак на инфлация и несигурност, а сега имаме контраинфлационен режим.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Не изхвърляте в мивката сокa от киселите краставички, защото е страшно полезен за тези 5 неща
Next: Разсекретиха оригиналното предсмъртно писмо на Дочка Банева: Цялата истина ще излея

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.