Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Очакват цените на колите втора употреба да се повишат с 50 процента
  • Новини

Очакват цените на колите втора употреба да се повишат с 50 процента

Иван Димитров Пешев август 14, 2022
ceneinenkoal.jpg

Колите втора употреба продължават да повишават цените си. От бранша прогнозират, че увеличението може да достигне близо 50 процента спрямо цените от миналата година. На този фон производителите на нови автомобили продължават да изпитват сериозни затруднения със сроковете от липса на части заради пандемията, съобщава „Агенция Кросс“.

От началото на годината цените на колите втора ръка вървят нагоре. Причината – на вторичния пазар в Западна Европа липсват оферти. Традиционният внос от Италия, Германия, Швейцария и Австрия е силно ограничен, тъй като след световния локдаун за нов автомобил се чака между 8 месеца и година и половина.

„За една кола в момента се борят около 4-5 търговци навън. Цените се вдигнаха поне с 30 процента както на новите коли, така и на втора употреба“, обясни Любомир Доросиев – Асоциация на вносителите на автомобили.

 

Основната причина за това е огромното забавяне на резервните части и доставката. Поради тези причини през последните години доста се развива вътрешният пазар на автомобили в България, допълва Константин Попов – търговец на автомобили.

У нас най-предпочитани са колите до 10 години. Според търговците макар и с бавни темпове автопарка в България се подновява като в големите градове шофьорите вземат под внимание и евросертификата на колата.

 

„Ценовият диапазон на автомобилите, които се продават на българския пазар, е между 3-4 хиляди лева до 40-50 хиляди. Дизеловите автомобили са основна търсените. Тези с малките мотори са за предпочитани. Тъй като в момента пропан-бутанът е най-евтиното гориво на пазара, към колите с газов инжекцион също има голям интерес“, каза Емил Николов – търговец на автомобили.

Повишен е и интересът към хибридните автомобили заради ниския разход, който е средно с 30% по-малък от този на стандартен бензинов или дизелов двигател в същия клас.

 

През последните няколко месеца търговците отчитат и друга тенденция. Повишаване на интереса към електрическите автомобили заради високите цени на горивата. Втора ръка те могат да се намерят на цена между 20 и 80 хиляди лева.

Засега обаче придвижването на ток у нас остава по-скоро бутиково удоволствие. До 1 юли регистрираните електрически коли са малко над 4600. Според търговците една от причините е липсата на голям брой зарядни станции в страната. На този фон прогнозите са, че цените ще продължават да растат, а пазарът ще навакса забавените темпове най-рано догодина.

 

„От 60-70 автомобила, които държа в наличност в момента имам 9 автомобила в автокъщата. Продаваме, а няма какво да купим“, обясни Любомир Доросиев – Асоциация на вносителите на автомобили.

По данни на Европейската асоциация на производителите на автомобили броят на регистрациите на нови коли в Европа е намалял с близ 17 процента през юни. От началото на годината спад отчитат страни като Италия, Франция, Германия и Испания. Най-голям процент през юни е регистриран в Хърватия – близо 30 процента.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Катето Евро с младо гадже на плажа
Next: Кметът на Перник Станката разследван за корупция от Корнелия Нинова

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.