Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Очевидец с потресаващ разказ за катастрофата, погубила четирима левскари
  • Новини

Очевидец с потресаващ разказ за катастрофата, погубила четирима левскари

Иван Димитров Пешев август 25, 2023
rwqrzzvsdbdgr.png

Фенът на Левски Пламен Стайков сподели преживяванията си, свързани с ужасната катастрофа, която през тази нощ отне живота на четирима привърженици на тима, а пети беше настанен в болница. Вече стана ясно, че оцелелият е загубил брат си и баща си при жестокия инцидент.

Запалянковците на „сините“ се прибирали в Габрово, след като изгледали равенството 1:1 срещу Айнтрахт (Франкфурт) в четвъртък вечерта на Националния стадион „Васил Левски“.

 

„Бяхме в колата, която първа спря на мястото на трагедията и извадихме оцелялото момче. То горкото само каза: Оставете мен, вижте брат ми и баща ми…“, написа Пламен Стайков в групата „С Левски до края“.

 

 

Полицията в Ловеч изнесе подробности за жестоката трагедия. От изявлението става ясно, че на мокра настилка лекият автомобил се е завъртял и със задната си част се е ударил в насрещно движещ се камион с прикачено полуремарке. При сблъсъка и двете превозни средства са се блъснали в бетонна стена, разположена вляво от пътя.

 

ИНФОРМАЦИЯТА НА ПОЛИЦИЯТА В ЛОВЕЧ
На 25 август около 00.40 ч. в РУ МВР – Ловеч е получен сигнал за пътен инцидент на ПП I-4 при км 57, в района на с. Българене, общ. Ловеч, обл. Ловешка.

 

Незабавно към мястото на произшествието е изпратен полицейски екип, като при първоначалния оглед е установено, че на мокра пътна настилка лек автомобил, пътуващ в посока Варна, е загубил напречната си устойчивост и се е ударил със задна си част в предната част на насрещно движещ се товарен автомобил с прикачено полуремарке. След сблъсъка и двете превозни средства са се ударили в бетонна стена, разположена вляво от пътя в посока Варна.

 

При произшествието на място са загинали четирима мъже от Габрово: 51-годишният водач на лекия автомобил, 18-годишен младеж и двама мъже по на 47 години, които са пътували в същото превозно средство. 26-годишен мъж, който също е пътувал в лекия автомобил е настанен за лечение в МБАЛ-Ловеч, а водачът на товарния автомобил е без съществени наранявания.

 

По случая е образувано досъдебно производство по чл.343 ал.4 от НК във връзка с чл.342 ал.1от НК и работата по установяване на причините за тежкото произшествие продължава под ръководството на Окръжна прокуратура – Ловеч.

Вижте тези специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Изненада! Васил Божков отговори на най-задавания въпрос
Next: Адвокатът на Божков: Върна се, за да изчисти името си, следете социалните му мрежи

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
  • Никога не бях казвала на семейството на съпруга си, че разбирам испански.
  • На двадесет и седем години съм и дълго време бях убеден, че в любовта съм пълен провал. Личният ми живот се свеждаше до кратки увлечения и учтиви раздели. Нищо истинско, нищо трайно.
  • След дългото боледуване на съпруга ми тишината не беше спокойствие. Беше остатък от шум, който си беше отишъл, а в ушите ми още кънтеше. Понякога, когато стоях сама в кухнята, ми се струваше, че ще чуя отново онова равномерно писукане, от което се бях научила да разпознавам страх, надежда и безсъние само по една промяна в ритъма.
  • Ноемврийският вятър гонеше сухи листа по тротоара, а Андрей стоеше пред витрината на бижутерийния магазин и гледаше отражението си. Петдесет и две години. Сивина по слепоочията. Скъпо палто. Часовник, струващ повече от годишната заплата на обикновен човек.
  • Той беше човекът, за когото пишеха лъскавите списания. Успешни инвестиции, луксозни вили, яхти, охрана, заседания зад затворени врати. Имаше всичко, което може да се купи.
  • „Виж я ти, твоята селянка е дошла да дояжда остатъците!“ изсмя се Алла, докато сочеше с пръст в изискания ресторант.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.