Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Очевидец с потресаващ разказ за катастрофата, погубила четирима левскари
  • Новини

Очевидец с потресаващ разказ за катастрофата, погубила четирима левскари

Иван Димитров Пешев август 25, 2023
rwqrzzvsdbdgr.png

Фенът на Левски Пламен Стайков сподели преживяванията си, свързани с ужасната катастрофа, която през тази нощ отне живота на четирима привърженици на тима, а пети беше настанен в болница. Вече стана ясно, че оцелелият е загубил брат си и баща си при жестокия инцидент.

Запалянковците на „сините“ се прибирали в Габрово, след като изгледали равенството 1:1 срещу Айнтрахт (Франкфурт) в четвъртък вечерта на Националния стадион „Васил Левски“.

 

„Бяхме в колата, която първа спря на мястото на трагедията и извадихме оцелялото момче. То горкото само каза: Оставете мен, вижте брат ми и баща ми…“, написа Пламен Стайков в групата „С Левски до края“.

 

 

Полицията в Ловеч изнесе подробности за жестоката трагедия. От изявлението става ясно, че на мокра настилка лекият автомобил се е завъртял и със задната си част се е ударил в насрещно движещ се камион с прикачено полуремарке. При сблъсъка и двете превозни средства са се блъснали в бетонна стена, разположена вляво от пътя.

 

ИНФОРМАЦИЯТА НА ПОЛИЦИЯТА В ЛОВЕЧ
На 25 август около 00.40 ч. в РУ МВР – Ловеч е получен сигнал за пътен инцидент на ПП I-4 при км 57, в района на с. Българене, общ. Ловеч, обл. Ловешка.

 

Незабавно към мястото на произшествието е изпратен полицейски екип, като при първоначалния оглед е установено, че на мокра пътна настилка лек автомобил, пътуващ в посока Варна, е загубил напречната си устойчивост и се е ударил със задна си част в предната част на насрещно движещ се товарен автомобил с прикачено полуремарке. След сблъсъка и двете превозни средства са се ударили в бетонна стена, разположена вляво от пътя в посока Варна.

 

При произшествието на място са загинали четирима мъже от Габрово: 51-годишният водач на лекия автомобил, 18-годишен младеж и двама мъже по на 47 години, които са пътували в същото превозно средство. 26-годишен мъж, който също е пътувал в лекия автомобил е настанен за лечение в МБАЛ-Ловеч, а водачът на товарния автомобил е без съществени наранявания.

 

По случая е образувано досъдебно производство по чл.343 ал.4 от НК във връзка с чл.342 ал.1от НК и работата по установяване на причините за тежкото произшествие продължава под ръководството на Окръжна прокуратура – Ловеч.

Вижте тези специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Изненада! Васил Божков отговори на най-задавания въпрос
Next: Адвокатът на Божков: Върна се, за да изчисти името си, следете социалните му мрежи

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.