Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Очевидно ножът е опрял до кокала: Папата заговори за ядрена война
  • Новини

Очевидно ножът е опрял до кокала: Папата заговори за ядрена война

Иван Димитров Пешев септември 11, 2022
pasptpasptaspt.jpg

Папа Франциск призова народите на света да се молят Божията майка да спаси света от ядрена война. Главата на Римокатолическата църква коментира темата в реч пред участници в планерната среща на Папската академия на науките, предаде ТАСС.

Ким Чен Ун: Северна Корея никога няма да се откаже от ядреното оръжие

„След две трагични световни войни изглеждаше, че светът се е научил да върви напред, като зачита човешките права и международното право, както и всички форми на взаимодействие. Но, за съжаление, сега виждаме признаци на стъпки назад“, каза папата.

Обстрелът в близост до АЕЦ „Запорожие“ беше подновен

Не изпускай тези оферти:

Понтификът изрази мнение, че в момента се възраждат стари конфликти, нарастват национализмът и агресията, „възникват войни за надмощие“, които носят разрушение. Тъжно е и че се водят много въоръжени конфликти едновременно, допълни той.

Москва иска разяснения по доклада за ядрената централа в Украйна

„Вече говорих за Третата световна война „в части“ от света, но днес вероятно вече можем да говорим за тотална световна война. Днес отново е необходимо да се молим за предотвратяване на ядрена война, точно както го направи преди време Свети Йоан Павел II“, добави Папата.

МААЕ: Има спешна нужда от мерки за предотвратяване на ядрена авария в Запорожката АЕЦ

Преди дни понтификът предупреди, че Европа и целият свят са разтърсени от „особено трудна война“, в която се нарушава международното право и има риск от ядрена ескалация.

 

 

Мнение от Елена Йончева:

 

Днес вече говорим за немислими неща – ядрена война, трета световна война, каза евродепутатът от групата на социалистите и демократите Елена Йончева на междупарламентарна конференция в Прага, посветена на общата външна политика и политиката за сигурност и отбрана на Европейския съюз (ЕС), съобщиха от пресофиса на евродепутата.

На конференцията присъстват депутати от държавите членки и представители на Европейския парламент.

Ако обсъждаме немислимото, ако позволяваме да присъства в дискусиите, това означава, че може да стане реалност. Немислимото се превръща във възможно. Какво Европа ще направи в тази ситуация, попита Йончева. Тя добави, че без анализ как и защо се е стигнало до войната в Украйна, няма да може да се намери правилното решение.

Опасността не е от замразен конфликт в Украйна, а от обща катастрофа. Европа може да се превърне в бойно поле, предупреди евродепутатът. Според Елена Йончева Европа трябва да помогне на Украйна.

Трябва да им помогнем и икономически. В същото време не трябва да губим нашия критичен поглед към събитията в Украйна. Картината е достатъчно сложна и всяко опростяване ни води към още по-голяма трагедия. Днес даже оставяме без реакция забраната, наложена от Киев на Толстой и Достоевски. И това не е в полза на Украйна. Защото не става дума само за забрана на писатели, това е симптом за нещо по-опасно, коментира още Йончева.

Тя се обърна към върховния представител на ЕС във външната политика и политиката за сигурност Жозеп Борел и го попита има ли ЕС стратегия за спиране на войната в Украйна.

Използвахме всички политически и икономически средства, с огромен риск за нашите икономики. Изпращането на оръжие на Украйна не доведе до прекратяване на войната, а до по-голяма ескалация, посочи Елена Йончева.

/АБ/

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Путин озверя! Току-що Русия претърпя най-голямото си поражение от началото на войната
Next: Булка се омъжи в рокля от масивно злато и с букет от стодоларови банкноти! Вижте чудото невиждано

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.