Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Очевидци: Водата отнесе човек пред очите ни
  • Новини

Очевидци: Водата отнесе човек пред очите ни

Иван Димитров Пешев септември 6, 2023
fsdgdfgdgrehre.png

Хиляди хора останаха блокирани по Южното Черноморие. Очевидци на бедствието разказват за хора, завлечени от водата.

Тревожна остава ситуацията в района на Южното Черноморие. Премиерът акад. Николай Денков пристигна в Царево и в момента се среща с представители на кризисния щаб, който е сформиран от кмета на Царево – Георги Лапчев. Засилен е контролът към Царево и местата, където бяха под вода.

Дъждът към този момент е спрял, водата се оттича лека полека. Акад. Денков трябва и да набележи мерките за справяне с тази ситуация. Кметът на Царево бе категоричен, че най-лошият съветник е паниката, той припомни, че когато има проблем, хората трябва да бъдат нависоко, предава bgonair.bg.

Ситуацията по Южното Черноморие става критична тази сутрин, след като не спира да вали цяла нощ. Апокалипсисът започва секунди преди да бъдат включени сирените за ранно предупреждение на населението.

„Сирените ги чухме малко преди обед. Според ситуацията е критична от 4-5 часа сутринта. В момента има доста сериозна организация от страна на цялата община, има кризисен щаб и работят по отстраняване на щетите в града Квартал „Василико“ в Царево е откъснат от града, след като и двата моста, водещи към квартала са разрушени от водната стихия“, разказва Стоян.

„Единият, който е в самия град и другият, който е към „Нестинарка“. Има един-два обходни пътя, но те са кални пътища и едва ли са проходими“, допълва той.

Очевидци на стихията в града разказват и за хора, завлечени от водата.

„Видяхме един господин, който идваше, развикахме му се да спре. Той спря до джипа и му казахме да хвърли чадъра и да се държи с две ръце, да извикаме пожарна да го спасят, но просто водата го отнесе, не можахме да го спасим“, обясни Биляна, която е станала очевидец на случката.

Пътищата в района са затворени заради преливащите реки в района. „Това е пътят Фазаново-Царево, досега не съм го виждал така, направо е страшно, някакъв ад“, каза друг очевидец.

Блокирана се оказва и актрисата Силвия Петкова. „Намирам се в Синеморец, където съм блокирана, защото е обявено бедствено положение. Тук наистина от 20 часа не е спирало да вали, но все пак при мен ситуацията е по-добра от Царево и Ахтопол. Вярвам, че екипите за бързо реагиране ще отпушат пътя скоро и всички ние, които бедстваме тук ще се справим някак си“, коментира актрисата.

В Лозенец улиците са под вода, много къщи за гости и хотели, които са на плажа, са наводнени. Има завлечени коли, а хората с подръчни материали строят диги в опит да спрат водната стихия.

А на къмпингите „Арапя“ и „Нестинарка“ коли и каравани бяха отнесени в морето. Пътищата и към двата плажа са наводнени, а хората остават блокирани на покривите на къщите и караваните.

Кметът на Царево обяви, че утре 6 септември ще има необходимост от доброволци. В

сички, които искат на празника на съединението да дойдат и да се включат, могат да го направят, за да може по-бързо Царево и всички общината да се съвземат след този воден кошмар.

Хотелите, които са на територията на община Бургас и района на Царево са напълно готови да приютят всички онези, които няма къде да отседнат, напълно безвъзмездно.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Проф. Рачев смразяващо: За ужаса в Царево са виновни фатални големи бели пуканки
Next: Кубрат Пулев каза дали ще влиза в политиката и разтърси всички

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.