Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Още една жена НАПУСНА Стефан Янев
  • Новини

Още една жена НАПУСНА Стефан Янев

Иван Димитров Пешев септември 2, 2022
steenfansnfnqenv.jpg

Леона Асланова, дъщерята на политолога Юрий Асланов, обяви, че напуска ръководството на ПП „Български възход”. Тя става втората дама след Ралица Симеонова, която решава да го напусне, пише tribune.bg.

„В политиката има много възможности, но всяка една възможност има цена и е въпрос на избор, дали искаш да я платиш”, написа тя в профила си във Фейсбук.

„5 месеца интензивен политически опит засега ми е достатъчен. Ценностите ми непокътнати – надявам се България да остане парламентарна република, с реална демокрация и някак да се изчисти от беззаконието превзело всичко и да спре радикализацията в езика, действията и нагласите.

Надявам се, програмата за иновативна България, която създадохме, да види бял свят във вида, в който беше концептуално замислена.

Не изпускай тези оферти:

Няма да чуете да казвам лоша дума за хората, с които до вчера работих – решението ми, повтарям, е лично и базирано на принципи. Има неща, които не мога да подкрепя във формацията и които съм изразила открито многократно пред колегите. Те не касаят всичко и всички, а отделни хора, решения, процеси, които са в противоречие с моите разбирания за редно и нередно, за добро и зло, черно и бяло.

Цял живот се пазих от мръсното в българската политика и исках да стоя далеч от нея, решение което трябваше устойчиво да продължа да следвам, но ядът от последната година, че отново губим време и експериментираме с живота на следващите поколения по безобразен начин и абсурдното беззаконие и некомпетентност превзели институциите на българската държава, ме изкараха далеч от зоната ми на търпимост.

На тези избори няма да гласувам за пръв път от началото на демокрацията и за да си почина от темата – “замразявам” всички кандидат-депутати, че фейсбук се обърна на истеричен политически водевил.

За всички, които смятат, че съм участвала в нещо лошо – извинявам се. За всички, които мислят, че е трябвало да остана, защото е нещо хубаво – извинявам се.

Всеки, който ме познава знае, че не взимам решенията на тълпата, а своите лични. Ще се концентрирам върху работата си в Innovation Starter и моля за почивка от политическата истерия в България.

Връщам се в моя балон на предприемачеството, където България е позитивна, иновативна, модерна и можеща. Някак по-добра, напред в бъдещето и света”.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Софиянец 30 години се изхранва от тотото, без да е удрял джакпота
Next: Бомба от преди 2 мин: Шефът на Лукоил Маганов не умрял от падането! Това, което ще прочетете ще ви потресе до дъното на душата

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
  • Никога не бях казвала на семейството на съпруга си, че разбирам испански.
  • На двадесет и седем години съм и дълго време бях убеден, че в любовта съм пълен провал. Личният ми живот се свеждаше до кратки увлечения и учтиви раздели. Нищо истинско, нищо трайно.
  • След дългото боледуване на съпруга ми тишината не беше спокойствие. Беше остатък от шум, който си беше отишъл, а в ушите ми още кънтеше. Понякога, когато стоях сама в кухнята, ми се струваше, че ще чуя отново онова равномерно писукане, от което се бях научила да разпознавам страх, надежда и безсъние само по една промяна в ритъма.
  • Ноемврийският вятър гонеше сухи листа по тротоара, а Андрей стоеше пред витрината на бижутерийния магазин и гледаше отражението си. Петдесет и две години. Сивина по слепоочията. Скъпо палто. Часовник, струващ повече от годишната заплата на обикновен човек.
  • Той беше човекът, за когото пишеха лъскавите списания. Успешни инвестиции, луксозни вили, яхти, охрана, заседания зад затворени врати. Имаше всичко, което може да се купи.
  • „Виж я ти, твоята селянка е дошла да дояжда остатъците!“ изсмя се Алла, докато сочеше с пръст в изискания ресторант.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.