Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Още една жена НАПУСНА Стефан Янев
  • Новини

Още една жена НАПУСНА Стефан Янев

Иван Димитров Пешев септември 2, 2022
steenfansnfnqenv.jpg

Леона Асланова, дъщерята на политолога Юрий Асланов, обяви, че напуска ръководството на ПП „Български възход”. Тя става втората дама след Ралица Симеонова, която решава да го напусне, пише tribune.bg.

„В политиката има много възможности, но всяка една възможност има цена и е въпрос на избор, дали искаш да я платиш”, написа тя в профила си във Фейсбук.

„5 месеца интензивен политически опит засега ми е достатъчен. Ценностите ми непокътнати – надявам се България да остане парламентарна република, с реална демокрация и някак да се изчисти от беззаконието превзело всичко и да спре радикализацията в езика, действията и нагласите.

Надявам се, програмата за иновативна България, която създадохме, да види бял свят във вида, в който беше концептуално замислена.

Не изпускай тези оферти:

Няма да чуете да казвам лоша дума за хората, с които до вчера работих – решението ми, повтарям, е лично и базирано на принципи. Има неща, които не мога да подкрепя във формацията и които съм изразила открито многократно пред колегите. Те не касаят всичко и всички, а отделни хора, решения, процеси, които са в противоречие с моите разбирания за редно и нередно, за добро и зло, черно и бяло.

Цял живот се пазих от мръсното в българската политика и исках да стоя далеч от нея, решение което трябваше устойчиво да продължа да следвам, но ядът от последната година, че отново губим време и експериментираме с живота на следващите поколения по безобразен начин и абсурдното беззаконие и некомпетентност превзели институциите на българската държава, ме изкараха далеч от зоната ми на търпимост.

На тези избори няма да гласувам за пръв път от началото на демокрацията и за да си почина от темата – “замразявам” всички кандидат-депутати, че фейсбук се обърна на истеричен политически водевил.

За всички, които смятат, че съм участвала в нещо лошо – извинявам се. За всички, които мислят, че е трябвало да остана, защото е нещо хубаво – извинявам се.

Всеки, който ме познава знае, че не взимам решенията на тълпата, а своите лични. Ще се концентрирам върху работата си в Innovation Starter и моля за почивка от политическата истерия в България.

Връщам се в моя балон на предприемачеството, където България е позитивна, иновативна, модерна и можеща. Някак по-добра, напред в бъдещето и света”.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Софиянец 30 години се изхранва от тотото, без да е удрял джакпота
Next: Бомба от преди 2 мин: Шефът на Лукоил Маганов не умрял от падането! Това, което ще прочетете ще ви потресе до дъното на душата

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.