Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Още една! 46-годишната Христинка умря след побой с бокс от мъжа си
  • Новини

Още една! 46-годишната Христинка умря след побой с бокс от мъжа си

Иван Димитров Пешев август 4, 2023
atrhfghfghrthtr.png

45-годишна жена от София е пребита от мъжа, с когото живее и негов съсед. Случаят е от 24 юни и приключва фатално. Жената е починала в болницата без да дойде в съзнание. Връзката между насилника и жертвата е започнала след запознанство в социалните мрежи и е продължила само около два месеца.

„Той каза по телефона, че ѝ е ударил само един шамар. Влязохме вътре в апартамента и майка ми лежеше на леглото гола, покрита с един чаршаф, посинена, двете ѝ очи не се виждаха с кръв от устата“, разказва дъщерята на жертвата Габриела Манолова.

24 юни, късният следобед. Габриела отива да вземе майка си Христинка от дома на мъжа, с когото 45-годишната жена живее отскоро. Въпреки шока от видяното Габриела първо извикала полиция.

„Те извикаха Бърза помощ. Дойде един екип. Дойде втори екип, затвориха вратата. Само ги попитах дали е жива, още там. Те казаха, че е много зле, че е в безсъзнание, че е в кома изпаднала. Това е снимката на Росен, където майка ми живееше с него. Това е снимката на Николай“, разказва още дъщеря ѝ.

„Двамата са привлечени като обвиняеми за съучастие. А именно за това, че са направили опит умишлено да причинят смъртта на пострадалата, чрез нанасяне на удари с ръце и с метален бокс“, каза Десислава Петрова, зам. градски прокурор на София.

Росен е задържан веднага, а часове по-късно белезниците щракват и върху ръцете на Николай. Разследващите установяват, че двамата заедно са пребили Христинка, като с поредица от силни удари в областта на главата и лицето са ѝ причинили тежка черепно-мозъчна травма. Още на 24 юни вечерта лекарите в „Пирогов“ по спешност оперират 45-годишната жена и продължават да се борят за живота ѝ дни наред.

С 40% повече са жертвите на домашно насилие от началото на годината

„Много е зле казваха докторите, няма никаква функция на живот, никакви реакции няма. 18 дни беше в кома и на 12 юли ми се обадиха сутринта, че е починала“, казва още Габриела Манолова.

Връзката между Христинка и Росен Косев започнала в края на февруари, след запознанство във Фейсбук група.

„За мен беше изненадващо, че тя отиде да живее при него. Първото нещо, което мен ме притесни, беше това, че някъде месец и половина след тяхната връзка той я накара да напусне работа, защото изкарвал достатъчно пари, за да може да я издържа“, споделя приятелка на жертвата Мариана Гугалова.

Оказва се обаче, че това е чест капан, в който насилниците вкарват жертвите, за да ги контролират изцяло.

„Обикновено и много често се подхожда чрез деклариране на обич, на грижа. Деклариране, че всичко се прави, защото той е притеснен за нея, да не ѝ се случи нещо. Заради това се упражнява контрол върху начина на придвижване на пострадалата, върху нейните комуникации“, каза още Десислава Петрова, зам. градски прокурор на София.

Христинка дори не е подозирала, че Росен Косев има богато криминално досие. Осъждан е общо пет пъти. За кражба още като непълнолетен, след това за шофиране след употреба на алкохол, за грабеж и за незаконно притежаване на оръжие. Разследващите са установили, че на фаталния 24 юни, преди да извика дъщеря ѝ, Косев внимателно почистил целият апартамент.

„Всичко беше изчистено. Всичко. Нямаше кръв, нямаше – защото има, казаха ми, че е с три – четири избити зъба, кръв никъде не сме видели. Само единствено в банята на сифона долу“, казва дъщерята на жертвата пред БНТ.

Въпреки това разследващите успяват да съберат доказателства. А в апартамента на втория задържан Николай Давидков е намерен и боксът, с който са нанасяни част от ударите върху Христинка. Предстои да излезе съдебномедицинската експертиза за смъртта на жената, за да може на Косев и Давидков да бъде повдигнато по-тежкото обвинени за умишлено убийство. Двамата са в ареста след решения на Софийския градски и Софийския апелативен съд.

„Искам справедливост, искам. Искам да си понесат наказанието. Друго не искам“, казва Манолова.

Вижте тези специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Tити се разкая и обяви: Страхувам се за живота си
Next: От морето: Лудница, супер е, няма нито едно свободно място

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.