Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Още изгорели от новия закон: Конфискуваха колите и на шофьори в тези градове
  • Новини

Още изгорели от новия закон: Конфискуваха колите и на шофьори в тези градове

Иван Димитров Пешев август 11, 2023
gadgdgqweqwz.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Служителите на реда във Враца също започнаха да прилагат новия закон, според който ще бъдат изземани автомобилите на шофьорите, седнали пияни и/или надрусани зад волана, съобщиха от пресцнетъра на МВР в областния град.

Полицаи са иззели колата на врачанин, подкарал я пиян на кирка, след което го тикнаха в ареста.

Случката е от снощи. Около 21.40 часа полицаи спрели за проверка лек автомобил “Шкода“. Колата била управлявана от 38-годишен местен жител. Униформени тествали водача за алкохол, чиято проба отчела 2.75 промила.

Автомобилът е иззет и оставен на съхранение в база на МВР. Водачът е задържан за срок до 24 часа.

Образувано е бързо полицейско производство по случая.

Първи случай и в Пазарджик на отнет автомобил, чийто собственик е шофирал пиян. Той е задържан в РУ – Септември, след като е спрян за рутинна проверка в село Варвара.

57- годишният мъж е тестван с дрегер, който отчел 1,43 промила алкохол.

Тойотата, която е негова собственост е иззета, а той задържан в ареста на срок от 24 часа. По случая се води бързо производство.

Още трима останаха без личните си автомобили в Бургаско, след като бяха спипани да шофират под употреба на алкохол и наркотици. Колите са иззети съгласно новите разпоредби в Наказателния кодекс, влезли в сила преди дни, а водачите арестувани за срок до 24 часа.

Първият случай е от Несебър. Късно през нощта, около 4:15 ч. служители от Районното управление, обслужващи инцидент на ул. „Хан Крум” в близост до бензиностанция „Shell”, установили, че водачката на един от автомобилите – Фолксваген Голф, 19-годишна жена от София, е шофирала пияна преди катастрофата. Тестът с дрегер показал 2.06 промила алкохол. Тийнейджърката отказала да даде кръвна проба за химичен анализ.

В късния следобед на същия ден в района на бл. 50 в бургаския жк „Славейков”, униформени от Второ РУ спрели за проверка Фолксваген Пасат, управляван от 51-годишен бургазлия. Той бил тестван за дрегер и апаратът отчел 2.04 промила. Също е отказал да даде кръвна проба за химичена анализ.

Малко по-късно, този път в Поморие, Сеат Толедо бива спиран на ул. „Княз Борис I”. Водачът му – 41-годишен несебърлия, е тестван с дрегер и резултатът е бил отрицателен. Но униформените настояли и за проверка с drug test. Устройството показало наличие на следи от активното вещество в марихуаната. Също е отказал да направи лабораторни изследвания.

Автомобилите са иззети и предстои съдът да постанови наказания на водачите. Така само в рамките на 2 дни, откакто са в сила новите разпоредби в Наказателния кодекс по отношение на нарушенията по ЗДвП, държавата реално „забогатя” с 4 автомобила, които предстои в идните месеци да бъдат обявени за продажба на търг.

След един от случаите от вчера пък – този с фрапантно пияния водач на товарен автомобил – в хазната би следвало да влезе доста крупна сума в размер на около 100 000 лв.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Адът в Турция няма край: Паникьосани хора скачат от тераси, опънаха палатки пред жилищата си
Next: Подайте ръка на 27-годишната Божидара, има нужда от вашата помощ

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
  • Майка ми ми каза, че има нова връзка — десет години след като загуби баща ми. Десет години. Цяло десетилетие на тишина в къщата, която някога ехтеше от смеха му. Десет години, в които я гледах как бавно се свива в себе си
  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
  • Почерпих се с място до прозореца с повече място за краката. Беше мой малък ритуал, мълчалива награда след поредната успешно сключена сделка. Полетът беше кратък, но тези няколко сантиметра допълнително пространство бяха символ
  • Въздухът в колата беше застоял и леко топъл, просмукан от умората на дългия път и сладкия аромат на забравени в жабката бонбони. Дванайсет часа шофиране бяха изцедили и последната капка енергия от мен и съпруга ми, Димитър
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.