Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Още изгорели от новия закон: Конфискуваха колите и на шофьори в тези градове
  • Новини

Още изгорели от новия закон: Конфискуваха колите и на шофьори в тези градове

Иван Димитров Пешев август 11, 2023
gadgdgqweqwz.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Служителите на реда във Враца също започнаха да прилагат новия закон, според който ще бъдат изземани автомобилите на шофьорите, седнали пияни и/или надрусани зад волана, съобщиха от пресцнетъра на МВР в областния град.

Полицаи са иззели колата на врачанин, подкарал я пиян на кирка, след което го тикнаха в ареста.

Случката е от снощи. Около 21.40 часа полицаи спрели за проверка лек автомобил “Шкода“. Колата била управлявана от 38-годишен местен жител. Униформени тествали водача за алкохол, чиято проба отчела 2.75 промила.

Автомобилът е иззет и оставен на съхранение в база на МВР. Водачът е задържан за срок до 24 часа.

Образувано е бързо полицейско производство по случая.

Първи случай и в Пазарджик на отнет автомобил, чийто собственик е шофирал пиян. Той е задържан в РУ – Септември, след като е спрян за рутинна проверка в село Варвара.

57- годишният мъж е тестван с дрегер, който отчел 1,43 промила алкохол.

Тойотата, която е негова собственост е иззета, а той задържан в ареста на срок от 24 часа. По случая се води бързо производство.

Още трима останаха без личните си автомобили в Бургаско, след като бяха спипани да шофират под употреба на алкохол и наркотици. Колите са иззети съгласно новите разпоредби в Наказателния кодекс, влезли в сила преди дни, а водачите арестувани за срок до 24 часа.

Първият случай е от Несебър. Късно през нощта, около 4:15 ч. служители от Районното управление, обслужващи инцидент на ул. „Хан Крум” в близост до бензиностанция „Shell”, установили, че водачката на един от автомобилите – Фолксваген Голф, 19-годишна жена от София, е шофирала пияна преди катастрофата. Тестът с дрегер показал 2.06 промила алкохол. Тийнейджърката отказала да даде кръвна проба за химичен анализ.

В късния следобед на същия ден в района на бл. 50 в бургаския жк „Славейков”, униформени от Второ РУ спрели за проверка Фолксваген Пасат, управляван от 51-годишен бургазлия. Той бил тестван за дрегер и апаратът отчел 2.04 промила. Също е отказал да даде кръвна проба за химичена анализ.

Малко по-късно, този път в Поморие, Сеат Толедо бива спиран на ул. „Княз Борис I”. Водачът му – 41-годишен несебърлия, е тестван с дрегер и резултатът е бил отрицателен. Но униформените настояли и за проверка с drug test. Устройството показало наличие на следи от активното вещество в марихуаната. Също е отказал да направи лабораторни изследвания.

Автомобилите са иззети и предстои съдът да постанови наказания на водачите. Така само в рамките на 2 дни, откакто са в сила новите разпоредби в Наказателния кодекс по отношение на нарушенията по ЗДвП, държавата реално „забогатя” с 4 автомобила, които предстои в идните месеци да бъдат обявени за продажба на търг.

След един от случаите от вчера пък – този с фрапантно пияния водач на товарен автомобил – в хазната би следвало да влезе доста крупна сума в размер на около 100 000 лв.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Адът в Турция няма край: Паникьосани хора скачат от тераси, опънаха палатки пред жилищата си
Next: Подайте ръка на 27-годишната Божидара, има нужда от вашата помощ

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.