Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Още лятото първият частен влак за Бургас ще опита да ни свали от колите
  • Новини

Още лятото първият частен влак за Бургас ще опита да ни свали от колите

Иван Димитров Пешев октомври 27, 2023
dsfkgsdmfkfdsgkdkgerger.jpg

Ще бъдем коренно различни от държавните железници – с интернет във вагоните и всякакви екстри като на Запад, за да привлечем българите, които досега са избягвали този транспорт, казва съсобственикът Пенко Несторов

 

Частен превозвач ще пътува по българските железопътни линии след 135 години естествен монопол на държавната БДЖ.

Първият жп лиценз взе компанията “ПИМК Рейл Експрес”, съобщи Изпълнителна агенция “Железопътна администрация”. Фирмата има лиценз и за товарни превози от 2015 г.

До момента единствената компания, която вози пътници с влакове, е “БДЖ Пътнически превози”. Сега държавното дружество ще се бори за една от най-печелившите си линии – тази от София до Бургас, защото ПИМК стартира с частен влак по нея.

 

Подготовката за лиценза ни отне година, защото регулацията е много стриктна и консервативна. В момента работим по изваждането на втората част от документа – сертификат за безопасност, който дава реално право за започване на дейност, обясни Пенко Несторов, съсобственик на ПИМК, чието седалище е в Пловдив.

Получаването на сертификта ще отнеме около 6 месеца. Това означава, че първият частен влак може да тръгне в началото на идното лято. И въпреки че компанията има намерение да стартира по линията за Бургас, в основата на нейната стратегия не е да вземе пътниците на БДЖ, а да привлече хората, които в момента не използват влаковете, а пътуват с личните си автомоболи.

 

Наясно сме, че това ще бъде трудно. За да се качат тези хора на влак, трябва да им е чисто, удобно и уютно. Но нашата цел е да покажем, че пътуването не е по-лошо от това с кола, посочи Несторов.

ПИМК, която е сред топ 10 на най-големите транспортни компании в Европа, избира трасето София-Бургас, защото в момента то е единственото, което се модернизира. Това е линията, на която могат да се развиват по-високи скорости, от порядъка на до 160 км в час.

 

Заради това е избран и този участък, защото по него може пътникът да пристигне сравнително бързо от една точка до друга, добави той.

Шефът на компанията посочи, че има забавяне на ремонтните дейности на трасето Септември-София, което ще рефлектира и върху качеството на пътуването, въпреки че до 2024 г. трябвало да са готови всички трасета.

 

Ценово услугата ще бъде и по-скъпа, тъй като влаковете ще бъдат по-модерни и нови.

За сметка на това ще бъдем коренно различни като качество. С интернет във вагоните и всякакви екстри, както е на Запад, каза Несторов и добави, че ако говорим за конкуренция между двете компании, тя ще бъде по-скоро формална, и използва поговорката, че за всеки влак си има пътници.

Нека да има конкуренция, колкото повече, толкова по-добре. Така ще се привлече нов поток от хора, които досега са избягвали този тип транспорт, а и всеки може да прецени къде иска да пътува, казва още Несторов.

 

Той обясни, че все още не е решено какъв точно ще е подвижният състав. Работело се върху бизнес плана. В момента се изчисляват местата в частния влак според разстоянието и броя на пътниците, за да се вземе окончателно решение.

Като проблем за бързото развитие на частните влакове Несторов посочва остарялата инфраструктура, която се нуждае от спешна модернизация.

Основната дейност на ПИМК винаги е била транспорт. Започват преди 24 години с автомобилен. През 2016 г. преминават и към железопътен, като причината, поради която са се насочили натам, е, след като видели желанието на ЕС още преди 7-8 години да бъде намален шосейният трафик.

 

ЕК ясно демонстрира желанието на територията на Евросъюза голяма част от сухопътния транспорт да бъде пренасочен към железопътния”, казва Несторов.

Затова и се насочват към идеята с железопътния транспорт на пътници като естествено продължение на тяхното развитие.

Една немалка част от мотива затова е, че в момента България има най-слабо развит жп транспорт от всички страни. Искаме и у нас да бъде така като в Западна Европа – чисти, сигурни, бързи, надеждни, предвидими влакове, обяснява Несторов.

 

Именно това ги кара да разчупят модела от преди 20-30 години, защото казват, че буквално времето е спряло тук.

Винаги сме се старали, като правим нещо, да бъдем първи в него. Това е и голямата ни мотивация – да покажем, че във времето може да се развива и тук такъв транспорт, подобен на западните страни, добавя той.

 

2024 г. изтича договорът на държавата с БДЖ и може би нови играчи загряват

Появата на първия лицензиран пътнически превозвач – “ПИМК Рейл Експрес”, предизвика коментари в транспортните среди, тъй като в края на 2024 г. изтича договорът на БДЖ с държавата. Всяка година от 2009 г. насам компанията получава по над 170 млн. лв., защото осигурява обществена услуга.

Дали при процедурата, която трябва да бъде обявена следващата година, няма да се появят конкуренти на БДЖ?

 

Всичко зависи какви условия, които ще зададе държавата. Ако е за превоз на пътници по цялата жп мрежа, то БДЖ няма конкурент. Но ако бъдат обособени отделни маршрути е възможно да има кандидати. Според експерта Симеон Ананиев би било добре да се комбинират един атрактивен маршрут като София-Бургас или София-Варна, с участъци, които нямат пътници. Той доразвива тезата и за участие на общините в създаване на връзки – влак, автобус, метро.

 

За бившия министър на транспорта Петър Мутафчиев апетитни са новите влакове за над 2 млрд. лв., за които е обявена поръчка, но не приема като добра идеята техен собственик да е министерството на транспорта и то да ги отдава под наем на спечелилия процедурата за обществена услуга.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Тази хайдушка пърленка в никой ресторант не я правят! Става за 15 минути и си е като за вечеря!
Next: Този път окончателно: Свалят Цитиридис от ефир, ето кога е последният епизод на шоуто

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.