Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Още никой не знае: Слави е покрусен, съдбата с нов удар. Борят се за живота на неговия зет
  • Новини

Още никой не знае: Слави е покрусен, съдбата с нов удар. Борят се за живота на неговия зет

Иван Димитров Пешев септември 10, 2022
zaetslvasvi.jpg

Мъжът на сестра му Петя едва оцелял след тежка пневмония

Съпругът на сестрата на Слави Трифонов наскоро се е разминал на косъм с фатален край заради тежка пневмония.

По ирония на съдбата Владимир Трифонов всъщност е лекар пулмолог, но точно белодробно заболяване станало причината самият той да бъде пациент на болница.

От дълги години мъжът на сестрата на Слави работи в родния си Плевен, където с каката на Дългия – Петя Трифонова, живеят в луксозно жилище.

Не изпускай тези оферти:

За многогодишната си лекарска практика пациентите му нямат спомен Владимир някога да е отсъствал, освен по време на отпуските си. Но заради тежкото си заболяване, покрай което се стопил почти наполовина, не ходел на работа и не преглеждал в продължение на месеци.

Зетят на Слави Трифонов е сред доверените му хора. Не е тайна, че Дългия е изключително близък с 6 години по-голямата си сестра Петя и нейното семейство.

Именно на Владимир Трифонов чалга политикът се доверявал за някои от здравословните си проблеми, които в последно време са се обострили сериозно и са причината лидерът на ИТН да се укрива в строго охранявания си палат на 5 етажа в „Бояна“. Там той е под 24-часово докторско наблюдение от специалисти, които са и негови приятели.

Милионерът от Учиндол от години угажда на семейството на сестра си и се отнася щедро към тях. За последното десетилетие роднините му са обиколили почти цялото земно кълбо, като са пътешествали и до някои от най-отдалечените и екзотични кътчета по света.

Скъпите воаяжи, които си позволяват, не могат да бъдат покрити само с техните заплати. Докато зетят на Слави прибирал по-солидна заплата от болницата, сестра му вземала едва 900 лева, тъй като е рентгенова лаборантка.

С подобни суми е невъзможно човек да пътува по няколко пъти годишно до Тайланд, Дубай, Виетнам и редица други. Често на пътешествията с тях лети и майката на Дългия – пенсионерката Здравка, която е носена от него на ръце.

Трифонов спонсорирал и чужбинското образование на своя племенник Теодор, който е спряган за наследник на богатството му. За момента обаче младежът не работи нито във фирмите на вуйчо си, нито някъде другаде, а запълва времето си с разтуха и висене из оборотните столични заведения.

За поредна година чалга политикът отказа да декларира недвижимото си имущество и спестяванията си пред КПКОНПИ, като се оправда, че си бил платил глобата за това, че е нарушил закона.

Така мистерията около истинското му богатство продължава да бъде все така неразгадана.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: 22 бабини поверия за много пари и тяхното привличане, събрани от различните краища на света
Next: Цялата истина защо Деси Радева подви коляно пред Елизабет II

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.