Още с качването в самолета, едно тежко предчувствие се загнезди в гърдите ми. Не беше просто вълнение от предстоящата почивка, а по-скоро онова смътно усещане, че нещо не е наред, което те обзема, когато събитията започнат да се подреждат по начин, който не си предвидил. Свекърва ми, Мария, се беше настанила до прозореца, вече разгърнала някакво списание за градинарство, сякаш не летеше към един от най-романтичните острови в света, а към вилата си на село. Дани, моят съпруг, седеше до мен, усмихнат и безгрижен, както винаги. Неговата наивност понякога беше очарователна, друг път – направо дразнеща. В този момент клонеше към второто.
„Защото никога не била виждала морето извън България“, беше нейният аргумент. И Дани, моят мил, наивен Дани, веднага го прие като „чудесна възможност да прекараме време като семейство“. Аз обаче знаех, че тази „семейна“ почивка ще бъде всичко друго, но не и релаксираща. Мария беше жена, която обичаше да контролира, да дава съвети, които никой не е искал, и да сравнява. Винаги сравняваше. И най-вече – сравняваше мен с другите жени в живота на сина си.
Полетът мина в неловко мълчание от моя страна и оживен разговор между Дани и Мария за това колко добре бил подготвил багажа си, какви сандвичи му била направила за из път и колко важно било да се маже с висок фактор слънцезащитен крем. Чувствах се като трето колело още преди да сме стъпили на гръцка земя. Санторини, с неговите бели къщи, сини куполи и спиращи дъха залези, винаги е бил наша мечта. Място, което да споделим само двамата, да се изгубим в тесните улички на Фира, да се насладим на спокойствието на Егейско море. Сега обаче, спокойствието изглеждаше като мираж.
При пристигането ни, жегата ни обгърна като топла прегръдка. Въздухът миришеше на сол и жасмин. Вилата ни беше прекрасна – с изглед към калдерата, инфинити басейн и тераса, която сякаш висеше над безкрайното синьо. За момент успях да забравя за Мария и нейните коментари. Дани ме прегърна и прошепна: „Ето, виждаш ли? Всичко ще бъде наред.“ Но аз знаех, че това е само затишие пред буря.
Първите два дни минаха сравнително спокойно. Разхождахме се из Ия, опитвахме местни деликатеси, плувахме в басейна. Мария беше сравнително тиха, заета да снима всяко цвете и всяка котка, която срещнеше. Дори си помислих, че може би съм сгрешила в преценката си. Може би тази почивка наистина щеше да бъде различна.
Но на третия ден, докато си поръчвахме мохито на плажа Периса – с черния вулканичен пясък, който поглъщаше слънчевите лъчи и ги връщаше обратно като гореща прегръдка – всичко се промени. Бяхме се настанили на шезлонги под голям сламен чадър, наслаждавайки се на шума на вълните и лекия бриз. Дани беше отишъл до бара да поръча напитки, а аз разглеждах менюто, когато чух онзи глас. Глас, който не бях чувала от години, но който моментално разпознах. Глас, който носеше със себе си цяла камара от неприятни спомени.
„Боже, Дани! Не знаех, че и ти си тук!“
Вдигнах поглед. Тя стоеше там, усмихната, красива, в перфектни бикини, които подчертаваха безупречната ѝ фигура. Косата ѝ, златиста от слънцето, се спускаше на вълни по раменете ѝ. До нея стоеше мъж с професионален фотоапарат на врата, който ѝ се усмихваше влюбено. Невена. Бившата на Дани. Жената, която Мария винаги беше смятала за „единствената“.
Дани се обърна, чашата с мохито в ръката му застина във въздуха. Лицето му пребледня, после леко се зачерви. „Невена! Здравей! Какво правиш тук?“
Тя пристъпи напред и го прегърна. Прегръдка, която продължи твърде дълго. Прегръдка, която беше твърде интимна за „случайна среща“. Усмивката ѝ беше онази дразнеща усмивка, която винаги ме е карала да стискам зъби. Усмивка на победител.
„Съвпадение“, измънка Дани, когато най-накрая се отдели от нея, и погледна към мен с виновен поглед.
„Съвпадение, ама с резервация на точно същата вила, а?“ прошепнах му, достатъчно тихо, за да не чуе Невена, но достатъчно силно, за да го накарам да се почувства неудобно. Той обаче се направи, че не чува, и погледна към Мария, която в този момент се надигаше от шезлонга си, с широко отворени очи и още по-широка усмивка.
„Невена! Миличка! Колко си отслабнала! И каква хубава работа имаш, чух! Ела, ела, седни при нас!“
И ето, както си и знаех. Мария веднага се настани до Невена на шезлонга, почна да я разпитва за живота ѝ, за кариерата ѝ, за гаджето ѝ фотограф. Сякаш Невена беше изчезнала дъщеря, която току-що се е завърнала. Аз стоях до тях като сервитьорка с плажната чанта, чувствайки се невидима и излишна. Мъжът на Невена, Димитър, се усмихваше любезно, но в очите му долових леко объркване. Той явно не беше подготвен за тази семейна драма.
„Невена винаги е била подходяща за сина ми, много добре си подхождаха“, прошепна ми по-късно Мария, уж „без да иска“, докато Невена беше отишла до бара за още напитки. Аз просто стисках зъби. Знаех, че това е само началото. Най-лошото тепърва предстоеше.
Глава Втора: Сенките от миналото
Следващите няколко дни се превърнаха в кошмар. Санторини, който трябваше да бъде нашият рай, се превърна в бойно поле. Невена и Димитър, нейният фотограф, бяха навсякъде. На плажа, в ресторантите, дори в същия малък магазин за сувенири, където се опитвах да си купя нещо, което да ми напомня за спокойствието, което така и не намерих.
Мария, свекърва ми, беше в стихията си. Тя буквално се беше залепила за Невена. Закусваха заедно, ходеха на разходки, дори си правеха снимки на залеза. Мария постоянно повтаряше колко „елегантна“ била Невена, колко „успяла“ била, как „винаги е знаела какво иска от живота“. И всеки път, когато кажеше тези думи, погледът ѝ се стрелкаше към мен, сякаш за да подчертае моите недостатъци.
Дани беше като между чук и наковалня. Той се опитваше да бъде любезен с Невена, но в същото време се стараеше да ме успокои. Неговата неувереност обаче само влошаваше нещата. Когато Невена го покани на вечеря „за да си припомнят старите времена“, той погледна към мен с въпрос в очите. „Разбира се, Дани. Защо не? Нали сме на почивка, трябва да се забавляваме“, казах аз, с фалшива усмивка, която едва не се разпадна. Знаех, че ако откаже, Мария ще го нападне, а ако приеме – аз ще страдам. Избрах по-малкото зло, или поне така си мислех.
Вечерята беше мъчение. Невена седеше срещу Дани, а аз бях отстрани, до Мария. Димитър, фотографът, изглеждаше също толкова неудобно, колкото и аз. Той беше висок, с артистична брада и очи, които постоянно търсеха нещо интересно за снимане. Опитах се да завържа разговор с него, да го попитам за работата му, но Невена постоянно прекъсваше, насочвайки разговора към общи спомени с Дани.
„Помниш ли, Дани, онази зима, когато отидохме на ски и ти си счупи крака? Аз те влачех по целия склон!“ – смееше се тя, а Дани се усмихваше неловко.
„О, да, Невена винаги е била толкова силна и грижовна“, добави Мария, докато ме поглеждаше с пренебрежение.
Чувствах се като призрак на собствената си почивка. Невена не просто беше тук, тя беше поела контрола. Всяка нейна дума, всеки поглед към Дани, беше като малък, остър нож, който пробождаше сърцето ми. Забелязах, че Дани постоянно се опитваше да избегне погледа ѝ, да пренасочи разговора, но тя беше упорита. Имаше нещо в начина, по който тя го гледаше, нещо повече от обикновена носталгия. Беше поглед на притежание.
След вечерята, докато се прибирахме към вилата, не издържах. „Дани, какво по дяволите става? Това не е съвпадение, нали? Тя е тук заради теб!“
Той въздъхна. „Елена, моля те, не започвай. Просто е съвпадение. Санторини е популярна дестинация.“
„Съвпадение ли? Същата вила? Същата почивка? Тя те прегръща, майка ти я боготвори, а ти се правиш, че не забелязваш нищо!“ Гласът ми трепереше от гняв и разочарование.
Мария, която вървеше малко пред нас, се обърна. „Елена, не е красиво да ревнуваш така. Невена е мило момиче. Просто си приказваме.“
„Мило момиче ли? Тя е бившата на сина ти, която ти постоянно ми натякваш, че е била по-добра от мен!“ Не можех повече да се сдържам.
Дани се намеси: „Стига! Моля ви, и двете. На почивка сме.“
Но думите му бяха безсилни. Напрежението висеше във въздуха като гръмотевична буря. През нощта не можах да спя. Мислите ми се въртяха около Невена, около Дани, около Мария. Какво криеха? И защо Невена беше толкова решена да разруши спокойствието ни?
Глава Трета: Нещо повече от съвпадение
На следващата сутрин реших, че няма да стоя безучастна. Не можех да позволя тази жена да съсипе брака ми и почивката ни. Трябваше да разбера какво се случва. Дали наистина беше съвпадение, или Невена имаше скрит мотив?
Започнах с малките неща. Докато Дани и Мария бяха на закуска, аз се промъкнах до лаптопа на Дани. Знаех, че той е от хората, които не си сменят често паролите. Сърцето ми биеше лудо. Чувствах се като детектив от евтин роман, но отчаянието ме подтикваше. Проверих имейлите му, историята на браузъра. Нищо подозрително. Никакви резервации, никакви съобщения от Невена. Почти се успокоих, но нещо ме глождеше. Невена не беше от хората, които разчитат на случайността.
Слязох на закуска, опитвайки се да изглеждам спокойна. Мария и Дани обсъждаха плановете за деня. Мария предложи да отидат до някаква църква на върха на хълма, известна с панорамния си изглед. „Невена каза, че и тя ще ходи там с Димитър. Може да се засечем!“ – каза Мария с неприкрита радост.
„Страхотно“, промърморих аз.
Реших да използвам тази възможност. Докато те бяха заети с разходката си, аз щях да се опитам да науча повече за Невена. Знаех, че тя и Димитър са отседнали в същия комплекс, в съседна вила. Може би щях да намеря нещо.
След като те тръгнаха, аз се преоблякох и се отправих към рецепцията. Под претекст, че съм си забравила ключа, се опитах да изкопча информация. „Извинете, търся приятелка, Невена. Каза, че е отседнала тук. Може ли да ми кажете номера на вилата ѝ?“
Младата рецепционистка ме погледна подозрително. „Съжалявам, госпожо, не мога да давам такава информация.“
„Разбирам“, казах аз, разочарована. „А случайно да знаете, дали е резервирала отдавна? Защото ние резервирахме преди месеци, а тя е в съседната вила, което е голямо съвпадение.“ Опитах се да звуча небрежно.
Рецепционистката се поколеба. „Ами… нейната резервация е доста скорошна. Миналата седмица, мисля.“
Сърцето ми подскочи. Миналата седмица? Ние бяхме резервирали преди шест месеца! Това не беше съвпадение. Това беше планирано. Невена беше дошла тук, знаейки, че ние ще бъдем тук. Но защо?
Благодарих на рецепционистката и се върнах във вилата, умът ми кипеше. Какво се случваше? Защо Невена ще планира такава среща? И защо Дани не ми беше казал нищо, ако знаеше? Или той наистина беше толкова наивен?
Следобед, докато Дани и Мария се върнаха от разходката си, аз вече бях измислила план. Трябваше да говоря с Димитър. Той изглеждаше като единственият разумен човек в тази абсурдна ситуация.
Намерих ги на плажа. Невена позираше за снимки, а Димитър я снимаше с професионална прецизност. Тя изглеждаше щастлива, почти триумфираща.
„Здравейте“, казах аз, приближавайки се. „Димитър, може ли да поговорим за момент?“
Той ме погледна изненадано, но кимна. Невена извъртя очи. „Какво искаш, Елена? Не виждаш ли, че работим?“
„Просто няколко въпроса за Санторини“, излъгах аз. „Искам да знам откъде могат да се купят най-добрите местни продукти.“
Димитър се усмихна. „Разбира се. Може да се разходим до пазара утре сутрин, ако искаш. Аз така или иначе ще ходя да търся интересни кадри.“
Невена го погледна остро. „Димитър, имаме други планове.“
„Няма проблем, Невена. Ще се видим по-късно“, каза той, а в гласа му долових нотка на раздразнение. Явно и той беше уморен от нейните манипулации.
На следващата сутрин се срещнахме с Димитър. Той беше изненадващо откровен. „Невена е… доста амбициозна“, каза той, докато вървяхме по тесните улички на Фира. „Тя винаги знае какво иска и как да го постигне.“
„А какво иска от Дани?“ попитах аз директно.
Той ме погледна. „Не знам. Тя ми каза, че това е просто съвпадение. Че е дошла тук за фотосесия. Но… забелязах, че прекарва доста време с него и майка му.“
„Тя резервира вилата си миналата седмица, след като ние бяхме резервирали преди месеци. Това не е съвпадение“, казах аз.
Димитър се намръщи. „Наистина ли? Тя ми каза, че е планирала това пътуване от месеци.“ Той изглеждаше искрено изненадан. „Значи тя ме е излъгала.“
Това беше ключовият момент. Невена лъжеше. Лъжеше Дани, лъжеше Мария, лъжеше дори собствения си приятел. Но защо?
„Димитър, има ли нещо, което знаеш за Невена и Дани? Нещо от миналото им, което би обяснило това?“
Той се замисли. „Ами, знам, че са били заедно доста дълго. И че тя много е страдала, когато са се разделили. Тя винаги е казвала, че той е бил голямата ѝ любов.“
„Но защо е тук сега? След толкова години?“
„Не знам“, каза той, поклащайки глава. „Но има нещо странно. Тя постоянно говори за някаква „сделка“, която трябва да сключи. Нещо свързано с финанси. Аз съм фотограф, не разбирам от такива неща. Но тя е много напрегната.“
Финанси. Ето го. Дани работеше във финансов отдел. Това можеше да е връзката. Невена не беше тук само заради Дани. Тя беше тук и заради нещо друго. Нещо, свързано с пари.
Върнахме се във вилата. Бях объркана, но и по-решена от всякога. Трябваше да разбера какво се случва. И защо Невена беше толкова решена да ме извади от картината.
Глава Четвърта: Скрити мотиви
Откровението на Димитър промени всичко. Невена не беше просто бивша приятелка, която се опитваше да си върне старата любов. Тя имаше скрит мотив, свързан с финанси, и беше готова да лъже и манипулира, за да го постигне. Въпросът беше какво точно? И как Дани се вписваше в този пъзел?
Започнах да наблюдавам Невена още по-внимателно. Забелязах, че тя често се усамотяваше с телефона си, говореше тихо, а лицето ѝ ставаше напрегнато. Понякога се срещаше с непознати хора в лобито на хотела – мъже в костюми, които изглеждаха като бизнесмени. Тя винаги се представяше като „представител на голяма инвестиционна компания“.
Една вечер, докато Дани и Мария бяха на разходка, а аз уж си почивах във вилата, реших да действам. Знаех, че Невена и Димитър са на вечеря в ресторант в Ия. Проверих телефона на Дани отново, този път търсейки конкретни имена или компании. Нищо. Той беше твърде внимателен, или твърде наивен.
Тогава ми хрумна нещо. Дани имаше стар лаптоп, който използваше само за пътувания. Той беше по-бавен, но понякога забравяше да изтрива неща от него. Намерих го в един от куфарите. Включих го. Имаше няколко стари файла, които не бяха синхронизирани с основния му компютър. Прегледах ги.
И тогава го видях. Стар имейл от Невена, изпратен преди около година. Темата беше: „Важно! Среща за проекта Хелиос.“ Отворих го. В имейла Невена го молеше да се срещнат, за да обсъдят „нови възможности за инвестиции“ и споменаваше името на голяма международна компания. Дани ѝ отговорил, че не е заинтересован. Но имаше и друг имейл, по-скорошен, отпреди около месец. От непознат адрес, но с името на Невена в подписа. В него тя го молеше за „консултация“ относно същия проект „Хелиос“. И този път Дани беше отговорил. Кратко, но утвърдително: „Ще помисля.“
„Ще помисля.“ Това беше всичко, което трябваше да знам. Невена не беше тук случайно. Тя беше тук, за да го въвлече в нещо.
На следващата сутрин, докато пиехме кафе на терасата, реших да говоря с Дани. „Дани, какво е проектът „Хелиос“?“
Той подскочи. „Откъде знаеш за това?“
„Намерих стар имейл на лаптопа ти. От Невена.“
Лицето му стана червено. „Няма нищо. Просто някаква стара инвестиционна схема, която тя се опитваше да прокара. Казах ѝ, че не ме интересува.“
„Но тя е тук. И ти си ѝ отговорил на последния имейл. Защо?“
Той въздъхна. „Тя просто ме помоли за съвет. Каза, че има нужда от експертно мнение. Аз просто… бях любезен.“
„Любезен ли? Дани, тя е тук, за да те манипулира. Тя лъже Димитър, лъже мен, лъже всички. Идва тук, знаейки, че сме тук, за да те въвлече в нещо. Какво е това „Хелиос“? Защо е толкова важно?“
Той се замисли за момент. „Проект „Хелиос“ е голяма инвестиция в недвижими имоти тук, в Санторини. Невена работи за компания, която иска да построи луксозен курорт. Тя се опитваше да намери инвеститори.“
„И ти си един от тях?“
„Не! Разбира се, че не! Казах ѝ, че е твърде рисковано. Има много неясноти около финансирането и разрешителните.“
„Тогава защо е тук? Защо те преследва? Защо е толкова обсебена от теб и от този проект?“
Дани изглеждаше раздразнен. „Елена, моля те, спри. Невена е просто… упорита. Няма нищо повече.“
Но аз знаех, че има. И Мария, разбира се, се намеси. „Елена, не тормози момчето. Невена е просто приятелка. Ти си прекалено ревнива.“
„Мамо, моля те“, каза Дани.
„Не, Дани, майка ти е права. Аз съм прекалено ревнива. И прекалено глупава, за да не виждам какво се случва пред очите ми.“ Станах и влязох във вилата, оставяйки ги сами.
Глава Пета: Съюзник в сянка
След разговора с Дани, бях по-решена от всякога да разкрия истината. Знаех, че Невена крие нещо голямо, и че Дани е замесен, независимо дали го осъзнаваше или не. Единственият ми съюзник в тази ситуация беше Димитър.
Намерих го на плажа, снимайки изгрева. Той изглеждаше замислен. „Добро утро“, казах аз.
„Добро утро, Елена. Невена още спи.“
„Чудесно. Искам да те попитам нещо. Дани ми каза за проекта „Хелиос“. Знаеш ли нещо повече за него?“
Димитър въздъхна. „Невена постоянно говори за него. Това е нейната голяма възможност. Ако успее да привлече инвеститори, ще получи огромен бонус. Тя е обсебена от това.“
„И защо Дани е толкова важен за нея?“
„Тя каза, че той е бил един от първите хора, на които е представила проекта. И че той имал много добри връзки във финансовите среди. Мисля, че се надява да го използва, за да стигне до по-големи играчи.“
Това имаше смисъл. Невена не искаше Дани обратно като любовник. Тя го искаше като инструмент. Инструмент за пари. И Мария, сляпа за всичко, ѝ помагаше.
„Димитър, трябва да разберем повече за този проект „Хелиос“. Има ли нещо подозрително в него?“
„Тя спомена, че имало някакъв проблем с разрешителните. И че трябвало да се „ускорят“ нещата. Звучеше ми малко… незаконно.“
„Трябва да намерим доказателства“, казах аз. „Можеш ли да ми помогнеш?“
Той се поколеба. „Не знам, Елена. Невена е моя приятелка.“
„Тя те лъже, Димитър. Лъже те за причината, поради която е тук. Използва те, за да изглежда нормална, докато преследва Дани. Това ли е приятелство?“
Той се замисли. „Имаш право. Тя наистина се държи странно. Добре, ще ти помогна. Но трябва да сме много внимателни. Невена е опасна, когато е притисната.“
Двамата с Димитър започнахме да действаме като екип. Той, с достъпа си до Невена, и аз, с познанията си за Дани. Започнахме да търсим информация за „Проект Хелиос“ онлайн. Открихме няколко статии за голям инвестиционен проект в Санторини, но всички бяха доста общи. Нищо конкретно за проблеми с разрешителните.
Една вечер, докато Невена беше на среща с някакви бизнесмени, Димитър се промъкна в нейната вила. Той беше фотограф, имаше опит с дискретността. Аз го чаках на терасата на нашата вила, сърцето ми биеше лудо.
След около половин час той се върна. Лицето му беше бледо. „Намерих нещо“, прошепна той. „В нейния лаптоп. Имаше скрита папка.“
Той ми подаде флашка. „Вътре има документи. Схеми, договори, имейли. Изглежда, че проектът е на ръба на провал. Има сериозни проблеми с финансирането и разрешителните. И Невена се опитва да привлече нови инвеститори, за да спаси положението. Но не просто инвеститори. Тя търси някой, който да „изчисти“ проблемите.“
„Дани ли е този някой?“
„Тя говори за него като за „ключов контакт“. Някой, който може да „отвори врати“ във високите етажи на властта.“
Това беше по-лошо, отколкото си мислех. Невена не просто искаше пари. Тя искаше Дани да използва влиянието си, за да заобиколи закона.
Глава Шеста: Мрежата се затяга
Документите на флашката бяха шокиращи. „Проект Хелиос“ не беше просто рискован, той беше напълно незаконен. Имаше имейли, които показваха, че Невена е знаела за проблемите с разрешителните още преди месеци. Тя е била наясно, че проектът е обречен, но е продължавала да търси инвеститори, за да измъкне пари. И най-лошото – имаше доказателства за подкупи и измами.
Дани беше споменат няколко пъти в имейлите. Невена го описваше като „ключов играч“, който можел да осигури „необходимите връзки“ чрез „стари приятели от университета“. Дани имаше няколко влиятелни приятели, които работеха в държавната администрация. Тя искаше да го използва, за да издейства фалшиви разрешителни или да ускори процеса по незаконен начин.
Трябваше да говоря с Дани веднага. Но как? Той беше толкова наивен, толкова доверчив. Щеше ли да ми повярва? Или щеше да защити Невена, както винаги правеше Мария?
Реших да изчакам подходящия момент. Не исках да го плаша, нито да го отблъсквам. Трябваше да му представя фактите по начин, по който нямаше да може да ги отрече.
През следващите дни напрежението във вилата нарасна. Мария продължаваше да се държи като адвокат на Невена, а Невена продължаваше да се върти около Дани, обсъждайки „бизнес възможности“ и „бъдещи проекти“. Дани изглеждаше все по-изтощен. Той усещаше напрежението между мен и Невена, но не разбираше истинската причина.
Една вечер, докато вечеряхме в един от най-добрите ресторанти в Ия – Невена и Димитър бяха с нас, разбира се – Невена започна да говори открито за „Проект Хелиос“.
„Дани, наистина трябва да помислиш за това“, каза тя, поглеждайки го в очите. „Това е възможност веднъж в живота. Можем да станем партньори. Представи си – луксозен курорт на Санторини. Милиони!“
„Невена, казах ти, че не съм заинтересован“, отговори Дани твърдо.
„Но си помисли за потенциала! С твоите връзки, с моята визия… Можем да направим чудеса!“
Мария се намеси: „Дани, миличък, Невена е права. Тя е толкова умна и амбициозна. Трябва да я послушаш.“
„Мамо, моля те“, каза Дани, видимо раздразнен.
„Не, Мария, нека Дани сам да реши“, казах аз. „Но преди да реши, може би трябва да разгледа всички факти. Всички документи. Всички имейли.“ Погледнах Невена. Лицето ѝ пребледня.
„Какво имаш предвид, Елена?“ попита тя, гласът ѝ беше напрегнат.
„Имам предвид, че има много неща, които не са наред с този проект, Невена. Проблеми с разрешителни, съмнително финансиране, дори намеци за подкупи. Дани е честен човек. Той няма да се забърква в нещо незаконно.“
Невена се изправи рязко. „Ти какво намекваш? Че съм измамница?“
„Намеквам, че имам доказателства“, казах аз, като извадих флашката от чантата си и я сложих на масата. „Имам всичките ти имейли, всичките ти документи. Всичко, което доказва, че си знаела за проблемите. И че си се опитвала да въвлечеш Дани в това.“
В ресторанта настъпи пълна тишина. Всички погледи бяха насочени към нас. Дани ме гледаше с шок. Мария беше замръзнала. Димитър изглеждаше тъжен, но не изненадан.
Невена се наведе към мен, очите ѝ бяха пълни с ярост. „Ти си луда! Нямаш право да ровиш в личните ми неща!“
„Ти нямаш право да лъжеш и да манипулираш хора, Невена. Особено моя съпруг.“
„Дани, не я слушай! Тя е ревнива! Тя е луда!“ извика Невена.
Дани взе флашката. „Елена, какво е това?“
„Доказателствата, Дани. Доказателствата, че Невена е тук не заради теб, а заради парите. И че иска да те въвлече в нещо, което ще съсипе кариерата ти и живота ти.“
Той я включи в телефона си. Започна да преглежда файловете. Лицето му ставаше все по-бледо с всяка прочетена дума.
Мария се намеси: „Елена, спри! Какво правиш? Ти съсипваш всичко!“
„Аз спасявам сина ти, Мария! Спасявам го от една манипулаторка, която иска да го използва!“
Дани вдигна поглед от телефона си. Погледът му беше изпълнен с разочарование и гняв. Не към мен, а към Невена. „Невена, това истина ли е? Всичко това…“
Тя се опита да се оправдае. „Дани, моля те, това е недоразумение! Елена просто…“
„Не! Няма недоразумение! Ти си знаела за всичко това! Опитала си се да ме въвлечеш в престъпление!“ Гласът му беше тих, но изпълнен с такава сила, че Невена отстъпи назад.
Димитър се приближи до Невена. „Невена, аз ти казах, че не е редно. Казах ти да не лъжеш.“
Тя го погледна с омраза. „Ти си предател!“
„А ти си лъжкиня“, отвърна той.
Сцената беше драматична. Хората в ресторанта ни гледаха. Невена, осъзнавайки, че е разкрита, грабна чантата си и избяга от ресторанта, последвана от Димитър, който явно се опитваше да я успокои.
Останахме сами – аз, Дани и Мария. Тишината беше оглушителна. Дани ме погледна. В очите му имаше смесица от вина, облекчение и някакво ново разбиране.
„Елена… съжалявам“, прошепна той. „Аз… не знаех. Бях толкова глупав.“
Мария седеше мълчалива, лицето ѝ беше бледо. Тя най-накрая видя истината. Нейната „мила Невена“ беше манипулаторка и измамница.
Глава Седма: Последиците и новите начала
След драмата в ресторанта, атмосферата във вилата се промени коренно. Дани беше шокиран и разочарован от Невена. Той прекара часове, преглеждайки документите на флашката, и колкото повече четеше, толкова по-ясно му ставаше колко дълбоко е била замесена Невена в незаконни схеми. Той се чувстваше предаден, не само от нея, но и от собствената си наивност.
Мария, свекърва ми, беше съкрушена. Нейната любима Невена, която тя толкова години беше възхвалявала, се оказа безскрупулна измамница. Тя се извини на мен, макар и смутено, за всичките си коментари и сравнения. За първи път от години усетих, че тя ме вижда не като съперница, а като част от семейството, която е спасила сина ѝ.
„Елена, толкова съжалявам“, каза тя една сутрин, докато пиехме кафе. „Аз… аз бях сляпа. Винаги съм искала най-доброто за Дани, но не съм виждала истината. Ти си силна жена. И си спасила сина ми от голяма беда.“
Това беше огромна промяна. Напрежението между нас, което беше тляло години, най-накрая се разсея.
Дани, от своя страна, беше решен да поправи нещата. Той се свърза с приятелите си от държавната администрация и им предостави всички доказателства срещу Невена и проекта „Хелиос“. Започна разследване. Невена и нейните съучастници бяха изправени пред сериозни обвинения.
Димитър, фотографът, също беше потресен. Той се извини на мен и на Дани за това, че не е разбрал по-рано какво се случва. Той разказа, че Невена го е използвала, за да изглежда като обикновена туристка, докато е вършела мръсната си работа. Димитър реши да остане в Санторини и да продължи да работи като фотограф, далеч от света на измамите и манипулациите. Той дори ни покани на изложба на свои снимки, която организираше в малка галерия във Фира.
Останалата част от почивката ни в Санторини беше наистина релаксираща. Без Невена, без напрежението, без скрити мотиви. Просто аз, Дани и Мария, наслаждаващи се на красотата на острова. Залезите бяха по-ярки, храната по-вкусна, а разговорите – искрени.
Върнахме се в България променени. Дани беше по-внимателен, по-малко наивен. Той започна да ми се доверява повече и да търси моето мнение. Връзката ни стана по-силна, изградена върху новооткрито доверие и взаимно уважение.
Мария също се промени. Тя стана по-малко критична, по-подкрепяща. Започна да ме приема като своя дъщеря, а не като съперница. Дори започна да ми дава съвети за градинарство, но този път – с усмивка и без задни мисли.
Животът ни продължи, но с нов урок. Урок за доверието, за измамата и за силата на истината. Санторини, който започна като кошмар, се превърна в мястото, където открихме истината и спасихме брака си. А Невена? Тя изчезна от живота ни, оставяйки след себе си само спомена за една опасна игра, която за малко не ни струваше всичко.
Но това не беше краят на историята. Разкриването на проекта „Хелиос“ отвори врати към по-големи и по-опасни тайни.
Глава Осма: Ехото от „Хелиос“
Макар че Невена беше разкрита и разследването срещу нея вървеше с пълна сила, ехото от „Проект Хелиос“ продължаваше да отеква в живота ни. Дани, като човек с принципи, не можеше просто да остави нещата така. Той се чувстваше отговорен, че за малко не е бил въвлечен в тази схема, и искаше да се увери, че всички замесени ще получат заслуженото.
Един ден, няколко седмици след завръщането ни от Санторини, Дани получи обаждане от един от своите приятели в държавната администрация, на име Петър. Петър беше висш служител в Министерството на финансите, човек с безупречна репутация.
„Дани, имаме нужда от твоята помощ“, каза Петър по телефона. „Разследването на „Хелиос“ разкрива по-дълбоки връзки. Изглежда, че Невена е била само малка част от много по-голяма мрежа за пране на пари и незаконни инвестиции. Имаме подозрения, че някои много влиятелни хора са замесени.“
Дани се поколеба. Той току-що беше излязъл от тази каша и не искаше да се забърква отново. Но чувството за дълг надделя. „Какво мога да направя?“ попита той.
„Трябва ни някой отвътре“, обясни Петър. „Някой, който да се внедри в тази мрежа и да ни даде информация. Ти си идеален. Имаш опит във финансовия сектор, познаваш Невена, и най-важното – имаш мотив. Искаме да се представиш за потенциален инвеститор, който е чул за „Хелиос“ и е заинтересован да „помогне“ за изчистването на проблемите.“
Идеята беше абсурдна. Дани да стане таен агент? Но Петър беше убедителен. Той обясни, че става въпрос за национална сигурност, за милиони евро, които изчезват от държавната хазна.
Когато Дани ми разказа, бях ужасена. „Дани, това е твърде опасно! Моля те, не го прави! Току-що се отървахме от Невена, сега ще се забъркаш с още по-опасни хора!“
„Елена, не мога да стоя безучастен“, каза той. „Ако не го направя аз, кой ще го направи? Тези хора трябва да бъдат спрени.“
Мария, която чу разговора ни, също беше против. „Дани, сине, моля те! Не рискувай живота си! Имаш жена, имаш семейство!“
Но Дани беше твърдо решен. Той се срещна с Петър и екипа му. Обучиха го как да действа, как да събира информация, как да се пази. Дадоха му специално оборудване – скрити камери, микрофони.
Животът ни се превърна в постоянен страх. Дани трябваше да се среща с непознати хора, да играе роля, да се преструва на алчен и безскрупулен бизнесмен. Всеки път, когато излизаше от вкъщи, сърцето ми се свиваше. Не знаех дали ще се върне.
Глава Девета: Играта на котка и мишка
Дани започна своята мисия. Първата му задача беше да се свърже с един от основните играчи в мрежата, мъж на име Александър. Александър беше известен бизнесмен, собственик на няколко строителни компании и хотели, но се носеха слухове, че богатството му е придобито по нечестен път.
Дани се срещна с Александър в луксозен ресторант в София. Разговорът беше напрегнат. Александър беше хитър и предпазлив. Той не говореше директно за незаконни дейности, а използваше завоалирани фрази и намеци. Дани трябваше да играе ролята си перфектно, да покаже интерес към „инвестиции“ и „оптимизиране на процесите“.
„Чух за проекта „Хелиос““, каза Дани. „Изглежда доста обещаващ, но има някои… пречки.“
Александър се усмихна. „В бизнеса винаги има пречки, господин Петров. Въпросът е как ги преодоляваш.“
„Аз съм човек, който обича да преодолява пречки“, отвърна Дани, опитвайки се да звучи уверено. „Имам добри връзки. Мога да отворя врати.“
Александър го погледна внимателно. „Интересно. Невена ни спомена за вас. Каза, че сте надежден човек.“
Това беше първият път, когато името на Невена беше споменато. Тя явно беше в основата на тази мрежа, дори и да беше само изпълнител.
След няколко срещи Александър започна да се доверява на Дани. Той го покани на частни партита, на срещи с други „инвеститори“. Дани успя да събере ценна информация – имена, банкови сметки, схеми за пране на пари. Всичко се записваше и предаваше на Петър.
В същото време, животът ни у дома беше пълен с напрежение. Мария се молеше всеки ден за Дани. Аз не спях нощем, слушайки всяка кола, която минаваше по улицата. Опитвах се да бъда силна за него, но вътрешно бях разкъсвана от страх.
Една вечер Дани се върна от среща с Александър, разтревожен. „Елена, мисля, че ме подозират“, каза той. „Александър задаваше странни въпроси. За миналото ми, за това защо съм толкова заинтересован от „Хелиос“, след като Невена вече е разкрита.“
Сърцето ми подскочи. „Трябва да спреш, Дани! Твърде опасно е!“
„Не мога. Почти сме на финала. Петър каза, че сме много близо до разкриването на цялата мрежа.“
На следващия ден Дани трябваше да се срещне с Александър в отдалечена вила извън София. Мястото беше изолирано, без свидетели. Чувствах, че нещо ще се случи.
„Моля те, бъди внимателен“, казах аз, прегръщайки го силно.
„Винаги съм“, отвърна той, но в очите му имаше страх.
Глава Десета: Капанът
Часовете минаваха бавно. Телефонът ми беше залепен за ръката. Чаках обаждане от Дани, от Петър, от някого. Но нямаше нищо. Само тишина.
Мария седеше до мен, също толкова напрегната. „Трябва да се обадим на Петър“, каза тя.
„Не можем. Дани каза да не правим нищо, докато не се обади.“
След още час, телефонът ми иззвъня. Беше Петър. Гласът му беше сериозен. „Елена, Дани е в беда. Изгубихме връзка с него. Последното, което чухме от микрофона, беше някаква кавга, после… нищо.“
Светът ми се срина. „Какво? Къде е? Трябва да го намерим!“
„Изпращаме екип. Но мястото е отдалечено. Ще отнеме време.“
Не можех да чакам. Знаех къде е вилата. Дани ми беше казал за нея. Грабнах ключовете за колата.
„Къде отиваш?“ извика Мария.
„Да намеря Дани! Не мога да чакам!“
Тръгнах с бясна скорост по пътя. Сърцето ми биеше като лудо. Молех се да не е твърде късно.
Когато пристигнах пред вилата, беше тъмно. Вилата беше скрита сред дървета, без никакви светлини. Изглеждаше изоставена. Излязох от колата и се приближих внимателно. Чух някакви гласове отвътре.
Прозорецът на приземния етаж беше леко отворен. Надникнах вътре. Видях Дани, вързан за стол. Александър стоеше пред него, а до него – още двама мъже. И тогава я видях. Невена. Тя стоеше в ъгъла, усмихната.
„Знаех си, че си шпионин, Дани“, каза Александър. „Невена ни предупреди. Тя винаги е била умна.“
Невена се засмя. „Мислеше си, че можеш да ме измамиш, Дани? Аз винаги съм една крачка пред теб. Ти си просто наивен глупак.“
Значи тя не беше разкрита. Тя беше част от всичко това. Тя беше капанът.
Трябваше да действам. Нямах време да чакам подкрепления. Видях един тежък камък до прозореца. Взех го и с всичка сила счупих стъклото.
Всички се обърнаха. „Полиция! Обградени сте!“ извиках аз, опитвайки се да звуча като цял отряд.
Александър и хората му се паникьосаха. Невена също. Те не знаеха, че съм сама. В суматохата Дани успя да се освободи от въжетата. Той се нахвърли върху Александър. Започна борба.
Аз се промъкнах през счупения прозорец. Единият от мъжете се опита да ме спре, но аз го ударих с камъка. Той падна.
Невена се опита да избяга. „Невена, спри!“ извиках аз. Тя се обърна и ме погледна с омраза.
В този момент се чуха сирени. Екипът на Петър най-накрая пристигна.
Полицията нахлу във вилата. Александър и хората му бяха арестувани. Невена също беше заловена, докато се опитваше да избяга през задния вход.
Дани беше ранен, но жив. Прегърнах го силно. „Ти си добре. Всичко е наред.“
„Ти си ме спасила, Елена“, каза той, а в очите му имаше сълзи.
Глава Единадесета: Разплитане на мрежата
След арестите, разследването се ускори. Свидетелствата на Дани и доказателствата, събрани от него, бяха ключови. Александър и неговата мрежа бяха разкрити като мащабна организация за пране на пари, която е действала години наред, използвайки фиктивни компании и инвестиционни проекти като „Хелиос“.
Невена беше основен съучастник. Тя не само е била наясно с незаконните дейности, но и активно е участвала в привличането на нови „инвеститори“ и „клиенти“, използвайки чара и хитростта си. Оказа се, че тя е имала дългогодишни връзки с Александър, още преди да се запознае с Дани. Цялата ѝ история с Дани, включително и „случайната“ среща в Санторини, е била част от по-голям план да го въвлече в схемите им, използвайки неговите връзки.
Петър и екипът му бяха благодарни на Дани за смелостта му. Той беше официално признат за герой, но той не искаше публичност. Единственото, което искаше, беше да се върне към нормалния си живот с мен и Мария.
Съдебният процес беше дълъг и сложен. Много влиятелни хора бяха замесени, но благодарение на неоспоримите доказателства, събрани от Дани, справедливостта възтържествува. Александър и Невена получиха тежки присъди. Невена, която винаги е била толкова обсебена от парите и властта, загуби всичко.
Животът ни бавно започна да се връща към нормалното. Дани се възстанови от раните си. Той напусна работата си във финансовия отдел и започна да работи като консултант за държавни органи по въпросите на финансовите престъпления. Той искаше да използва опита си, за да помага на обществото.
Мария беше все още разтърсена от случилото се, но нейната подкрепа за нас беше безусловна. Тя престана да се меси в живота ни по онзи натрапчив начин и започна да цени спокойствието и сигурността.
Аз също се промених. Станах по-силна, по-уверена. Разбрах, че мога да се справя с всякакви предизвикателства, стига да имам вяра в себе си и в хората, които обичам.
Димитър, фотографът, стана наш добър приятел. Той продължи да живее в Санторини, но често ни посещаваше в България. Той ни разказваше за новите си проекти, за красотата на острова и за това как е успял да се отърси от влиянието на Невена.
Една година по-късно, се върнахме в Санторини. Този път – само аз и Дани. Без Мария, без Невена, без никакви тайни. Просто двамата, наслаждаващи се на залеза над калдерата. Всичко беше различно. Островът беше все така красив, но сега го виждахме с други очи. Очи, които бяха видели истината, преодолели бяха трудностите и бяха открили истинската стойност на любовта и доверието.
Глава Дванадесета: Нова зора
Връщането ни в Санторини беше като прераждане. Всеки камък, всяка бяла стена, всеки син купол носеше спомени от миналото, но този път те бяха пречистени. Нямаше я горчивината, нямаше го страхът. Имаше само спокойствие и благодарност.
Седнахме на терасата на същата вила, от която започна цялата драма. Слънцето бавно се спускаше към хоризонта, обагряйки небето в нюанси на оранжево, розово и лилаво. Дани ме прегърна силно.
„Помниш ли, Елена“, прошепна той, „какво си мислехме, че ще бъде тази почивка? И какво се оказа всъщност?“
„Оказа се най-важната почивка в живота ни“, отговорих аз. „Тя ни показа истината. За нас, за другите, за това какво наистина има значение.“
Разговорът ни беше лек, изпълнен с разбиране и нежност. Нямаше нужда от думи, за да изразим всичко, което бяхме преживели. Погледите ни говореха сами.
След Санторини, животът ни започна да се подрежда по нов начин. Дани се посвети изцяло на работата си като консултант по финансови престъпления. Той беше страстен, отдаден и изключително успешен. Неговите познания за вътрешните механизми на измамите, придобити по толкова болезнен начин, бяха безценни за държавните институции. Той пътуваше често, изнасяше лекции, участваше в международни конференции. Аз го подкрепях във всяка стъпка.
Мария, от своя страна, преоткри себе си. Тя започна да посещава курсове по керамика и се оказа изключително талантлива. Нейните ръчно изработени съдове и фигурки бяха красиви и уникални. Тя дори започна да ги продава на местни пазари и даряваше приходите за благотворителност. Нейната енергия, която преди беше насочена към контрол и критика, сега беше канализирана в творчество и доброта.
Една вечер, докато вечеряхме заедно – аз, Дани и Мария – тя ни погледна с усмивка. „Знаете ли, никога не съм си мислила, че ще дойде ден, в който ще съм толкова щастлива. Животът е пълен с изненади.“
Дани я прегърна. „Ти си най-силната жена, мамо.“
Аз се усмихнах. Бяхме семейство. Истинско семейство, изградено върху доверие, прошка и безусловна любов.
Глава Тринадесета: Нови предизвикателства
Годините минаваха. Животът ни беше спокоен, но не и скучен. Дани продължаваше да се бори с финансовите престъпления, а аз развивах собствена кариера като писател. Започнах да пиша статии и книги за личностно развитие, вдъхновена от собствения си опит и от силата, която открих в себе си.
Един ден, докато Дани беше на конференция в Ню Йорк, получих странно обаждане. Номерът беше скрит. Гласът от другата страна беше женски, променен, но някак познат.
„Елена? Това си ти, нали?“
Сърцето ми подскочи. „Кой е?“
„Невена.“
Почувствах студена тръпка по гърба си. „Какво искаш? Как си намери номера ми?“
„Това няма значение. Искам да ти кажа нещо. Нещо, което Дани трябва да знае.“
„Нямам какво да говоря с теб. Ти си в затвора.“
„Бях. Но сега съм навън. И имам информация, която може да спаси живота на Дани.“
Замръзнах. „Какво говориш?“
„Мрежата, която Дани разкри, не е била напълно унищожена. Има още хора. По-влиятелни. И те знаят, че Дани е бил ключов за разкриването им. Те го искат мъртъв.“
„Лъжеш!“
„Не лъжа. Аз бях част от това. Знам какво говорят. Знам какво планират. Трябва да се срещнем.“
„Няма да се срещам с теб.“
„Тогава Дани ще умре. Те ще го убият. И вината ще бъде твоя.“
Тя затвори. Остави ме разтърсена. Дали лъжеше? Дали се опитваше да ме манипулира отново? Или наистина имаше нещо?
Веднага се обадих на Петър. Разказах му за обаждането. Той беше сериозен. „Невена е освободена предсрочно за добро поведение. Не сме я наблюдавали активно. Но е възможно да казва истината. Тези хора са опасни.“
„Какво да правя?“
„Трябва да се срещнеш с нея. Но бъди изключително внимателна. И ще изпратим хора да те пазят.“
Когато Дани се върна от Ню Йорк, му разказах всичко. Той беше шокиран. „Невена? Навън? Искат да ме убият?“
„Трябва да разберем какво знае“, казах аз. „Но ще бъдем внимателни.“
Глава Четиринадесета: Сделка с дявола
Срещата с Невена беше насрочена за следващия ден в отдалечено кафене в покрайнините на София. Петър беше осигурил екип от агенти, които да ни наблюдават от разстояние. Дани настоя да дойде с мен, но аз отказах. Не исках да го излагам на още по-голям риск.
Когато влязох в кафенето, Невена вече ме чакаше. Тя изглеждаше различна. По-слаба, по-измъчена. Но очите ѝ все още носеха онази студена пресметливост.
„Благодаря, че дойде“, каза тя.
„Кажи каквото имаш да казваш. Нямам много време.“
„Тези хора… те са много по-големи, отколкото си мислите. Те контролират всичко – от политиката до бизнеса. Имат хора навсякъде. Аз бях просто пешка в тяхната игра.“
„Защо ми казваш всичко това? Защо сега?“
Тя въздъхна. „Защото ми писна. Писна ми да живея в страх. Писна ми да бъда използвана. Искам да се измъкна от това. И единственият начин е да им помогна да ги спрат.“
„И какво очакваш от нас?“
„Информация. Аз ще ви дам информация за техните операции, за техните хора, за техните планове. В замяна искам защита. Искам да започна нов живот, далеч от всичко това.“
Това беше сделка с дявола. Невена беше опасна, но информацията ѝ можеше да спаси живота на Дани и да разкрие цяла мрежа от престъпници.
„Какво знаеш?“ попитах аз.
Тя започна да говори. Разказа за тайни срещи, за кодови имена, за схеми за източване на държавни средства чрез фалшиви обществени поръчки. Разкри имена на политици, бизнесмени, дори съдии, които са били замесени. Беше шокиращо.
Всичко, което казваше, се записваше от скритите микрофони на Петър.
„Има един човек“, каза Невена. „Наричат го „Архитекта“. Той е мозъкът зад всичко. Никой не знае истинското му име. Но той е този, който дърпа конците.“
„Какво знаеш за него?“
„Той е изключително предпазлив. Никога не се показва. Всичко минава през посредници. Но знам, че има една среща. След две седмици. В отдалечена вила в планината. Там ще бъдат всички ключови играчи. И Архитекта.“
„Какво ще се случи на тази среща?“
„Ще обсъждат нов проект. Още по-голям от „Хелиос“. Проект, който ще им донесе милиарди. И ще решат съдбата на Дани. Те искат да го елиминират, защото знае твърде много.“
Това беше информацията, от която се нуждаехме. Срещата. Мястото. Времето.
Когато се върнах вкъщи, разказах всичко на Дани и Петър. Те бяха впечатлени от информацията на Невена.
„Трябва да действаме бързо“, каза Петър. „Това е нашата възможност да хванем Архитекта и да унищожим цялата мрежа.“
Глава Петнадесета: Последен удар
През следващите две седмици се подготвяхме за операцията. Дани щеше да бъде ключов. Той трябваше да се представи като човек, който е готов да се присъедини към тяхната мрежа, за да се добере до Архитекта. Аз щях да бъда негова „съпруга“, която е наясно с бизнеса му и е готова да го подкрепи.
Мария беше ужасена, но ни подкрепи. Тя знаеше, че това е единственият начин да сложим край на всичко това.
В деня на срещата, се отправихме към отдалечената вила в планината. Мястото беше красиво, но зловещо. Екипът на Петър беше разположен на стратегически места, готови да действат при сигнал.
Влязохме във вилата. Вътре имаше около десетина мъже – всички влиятелни фигури от бизнеса и политиката. Александър не беше там, той беше в затвора. Но Невена беше там. Тя ни погледна с леко кимване, потвърждавайки, че е на наша страна.
Дани беше спокоен и уверен. Той играеше ролята си перфектно. Аз се държах като негова подкрепяща съпруга, наблюдавайки всеки жест, всяка дума.
Срещата започна. Обсъждаха се милиони, схеми, начини за заобикаляне на закона. Беше отвратително да слушам как тези хора планират да ограбят държавата и да навредят на невинни хора.
Тогава се появи той. Мъж на средна възраст, с обикновено лице, но с очи, които сякаш виждаха през теб. „Архитекта“. Той не изглеждаше като престъпен бос. Изглеждаше като обикновен бизнесмен. Но в погледа му имаше студена пресметливост.
Дани се приближи до него. „Господин Архитект, за мен е чест да се срещнем. Чух много за вас.“
„Вие сте господин Петров, нали? Невена ни каза, че сте надежден човек.“
„Аз съм човек, който знае как да си върши работата. И съм готов да се присъединя към вашия екип.“
Архитекта се усмихна. „Добре дошли. Но преди да се присъедините, има един последен тест.“
Той махна с ръка и двама от хората му се приближиха към Дани. Сърцето ми подскочи.
„Трябва да докажете лоялността си“, каза Архитекта. „Има един проблем. Един човек, който знае твърде много. Трябва да го елиминирате.“
И тогава той посочи към Невена.
Всички погледи се обърнаха към нея. Невена пребледня. Тя беше предадена.
„Не!“ извиках аз. „Невена е наша! Тя работи с нас!“
Всички се обърнаха към мен. Дани ме погледна с шок. Аз бях разкрила всичко.
„Шпиони!“ извика Архитекта. „Убийте ги!“
Започна хаос. Хората на Архитекта извадиха оръжия. Но в същия момент вратите се разбиха и екипът на Петър нахлу вътре. Започна престрелка.
Аз се хвърлих към Дани, за да го защитя. Той ме прегърна. Около нас летяха куршуми.
Невена, виждайки своя шанс, се нахвърли върху Архитекта. Тя го удари с всичка сила. Той падна. Тя грабна оръжието му и го насочи към него.
„Ти ме предаде!“ извика тя.
В този момент един от хората на Архитекта стреля по нея. Тя падна.
Петър и екипът му бързо овладяха ситуацията. Архитекта и всичките му хора бяха арестувани.
Приближихме се до Невена. Тя лежеше на земята, кървяща.
„Защо, Невена?“ прошепнах аз.
Тя ме погледна. В очите ѝ имаше смесица от болка и някакво странно примирение. „Исках да се измъкна. Исках да започна нов живот.“
„Можеше да го направиш. Без това.“
Тя се усмихна слабо. „Може би. Но аз винаги съм била такава. Винаги съм искала всичко. И винаги съм плащала висока цена.“
Тя затвори очи.
Глава Шестнадесета: Краят на една ера
Смъртта на Невена беше трагичен край на една сложна история. Тя беше жертва на собствените си амбиции и на мрежата, в която се беше забъркала. Но в последния си момент тя направи нещо правилно – помогна ни да разкрием Архитекта.
Разследването продължи с пълна сила. С показанията на Невена, макар и посмъртно, и с всички доказателства, събрани от Дани и екипа на Петър, цялата мрежа беше разплетена. Много високопоставени фигури бяха арестувани и изправени пред съда. Това беше един от най-големите удари срещу организираната престъпност в страната.
Дани беше признат за герой. Този път – официално. Той получи държавна награда за своята смелост и принос. Но най-голямата награда за него беше спокойствието. Спокойствието да знае, че е направил нещо правилно, че е защитил семейството си и че е помогнал за справедливостта.
След всичко това, Дани реши да напусне работата си в държавните органи. Той беше изтощен от постоянния стрес и опасност. Искаше да прекара повече време с мен и Мария. Започна собствен консултантски бизнес, но този път – изцяло законен и етичен. Той помагаше на компании да се предпазват от финансови измами и да изграждат прозрачни бизнес практики.
Аз продължих да пиша. Моята книга за преживяванията ни, макар и с променени имена и детайли, стана бестселър. Тя разказваше за силата на човешкия дух, за борбата със злото и за важността на истината. Хората се вдъхновяваха от нашата история.
Мария се радваше на спокойния си живот. Нейната керамика стана известна и тя започна да излага творбите си в галерии. Тя беше щастлива и горда с нас.
Пътувахме много. Посетихме нови места, но Санторини винаги остана специален за нас. Мястото, където всичко започна и където всичко се промени.
Един ден, докато бяхме на разходка в парка, Дани ме погледна. „Елена, знаеш ли, понякога си мисля, че тази почивка със свекърва ми и бившата ми приятелка беше най-доброто нещо, което ни се е случвало.“
Аз се засмях. „Наистина ли? Аз си спомням, че исках да избягам оттам.“
„Да, но тя ни показа кои сме. Показа ни колко сме силни. И ни показа, че можем да се справим с всичко, стига да сме заедно.“
Прегърнах го силно. Той беше прав. Животът ни беше преминал през бури, но бяхме излезли от тях по-силни, по-мъдри и по-обединени. Миналото беше зад гърба ни, а пред нас стоеше едно светло и обещаващо бъдеще. Бъдеще, изпълнено с любов, доверие и безкрайни възможности. И най-важното – бъдеще, в което нямаше място за сенки от миналото.