Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Падне ли ветото за Македония, пада и Кирил Петков
  • Новини

Падне ли ветото за Македония, пада и Кирил Петков

Иван Димитров Пешев април 26, 2022
kiroaoroaroa.jpeg

Можете да споделите с приятели от тук:

Българското вето за Северна Македония е тема номер едно в ЕС. ЕК ни зове да не спираме Скопие да стане членка. Не можем обаче да бъдем критични към нейната позиция, а към нашите управници.

Те не си изпълняват национално отговорните задължения. Трябва да обяснят защо Скопие не е готово да започне преговори за членство в ЕС. Това заяви пред Lupa.bg историкът доц. Спас Ташев по повод настояването на еврокомисаря по въпросите на разширяването Оливер Вархеи да се вдигне ветото над Северна Македония до юни.

По думите му наивно е да се смята, че след като Северна Македония започне преговорите, ще скъса със своето минало. Някога след 44-та година се казваше, че когато победи социалистическата революция спорните въпроси щели сами да се решат. Виждаме как 80 години нищо не се е променило.

Според Ташев е възможно премиерът Кирил Петков и външният министър Теодора Генчовска да подадат оставка заради позицията им за Северна Македония. Има силно обществено недоволство срещу желанието България да „премести” ветото. Именно това може да доведе до оставки.

„Изпълнителната власт не сътрудничи с неправителствения сектор, който може да представи аргументи в полза на българското вето. Години наред нашата Национална платформа изнася важна информация за македонския въпрос и никой от политиците ни не е проявил интерес към нея. Смяната на властта може да доведе до нов подход към сътрудничеството с неправителствения сектор. Ние нямаме достъп до еврокомисаря по въпросите на разширяването Оливер Вархеи и се чувстваме пренебрегнати. Това не е проблем само на сегашните управляващи, но и на преди тях”, обясни Ташев.

“Ще идвам в София колкото често е необходимо, за да може да се стигне до решение (вдигане на българското вето за членството на Северна Македония в ЕС – б.а.) до края на юни, нямаме време, войната ни показа колко важна е евроинтеграцията.” Това заяви еврокомисарят по въпросите на разширяването Оливер Вархеи по време на форума на тема “ЕС среща Балканите. Поуката от Украйна: Европейското разширяване – защита от войната”.

Вархеи допълни, че е “изключително разочарован”, че въпросът с началото на преговорите на Скопие за членство в ЕС отново е на дневен ред. Той допълни, че е смятал, че тази тема е била приключена преди 2 години.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Previous: Подигравка с хората: Мрежата попиля Петков за акцията му да даряваме по 1 заплата за боеприпаси за Украйна
Next: Яна Маринова побесня на пътя, настигна шофьор с натокана кола и го помля

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.