Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Пак бях умирисала цялата къща на пържено и няма проветряване, дойде съседката и като ми каза за този трик вече не можеш да разбереш
  • Новини

Пак бях умирисала цялата къща на пържено и няма проветряване, дойде съседката и като ми каза за този трик вече не можеш да разбереш

Иван Димитров Пешев януари 5, 2023
umirisrasnrasr.png

Винаги, когато пържите, в къщата остава неприятна и тежка миризма на олио, която може да ви тормози в продължение на дни. Има обаче няколко трика, които ще ви помогнат да се справите с проблема и ще върнат свежестта в кухнята ви без особени усилия.

Ябълка
Мигновено ще премахне миризмата, ако в тигана с олиото, в което ще готвите, сложите късче ябълка.

Освен, че неутрализира аромата, то ще ви помогне и да определите, кога олиото е достигнало до оптимална температура за пържене.

Оцет
Друг вариант за елиминиране на миризмата от пържено, най-вече при приготвяне на риба, е да сложите на котлона, съд с вода и няколко лъжици оцет да заври. Оставете го за около 30 минути. Силният аромат на оцета ще премахне неприятната миризма на олиото и същевременно може да се използва за премахване на цигарния дим у дома.

Не изпускай тези оферти:

Карамфил/Канела
Ако не ви харесва миризмата на оцет, можете да използвате вместо него карамфил или канела. И двете подправки имат способността да премахват нежеланата миризма от пърженето и имат приятен аромат, който връща свежестта в стаята.
Лимонов сок
Ако възнамерявате да пържите по-дълго, изстискайте сока на половин лимон в олиото и пуснете в тигана кората му. Той ще придаде приятен аромат и ще предотврати появата на тежката миризмата при готвене.

Утайка от кафе и сода за хляб
Друга хитринка, която можете да използвате, след като сте приключили с готвенето, е да оставите малка купа, в която сте смесили вода с винен оцет, сода за хляб или утайка от кафе в кухнята преди да си легнете. Всеки от трите продукта естествено ще разсее всички останали миризми до сутринта.

Магданоз
Магданозът също е много ефективен в борбата със следите от пържене. Свежият му аромат ще направи готвенето по-приятно.

След като започне да се пържи, сложете стрък магданоз в олиото, а на друг котлон – тенджера вода с карамфил и дафинов лист да заври. Комбинацията от двете ще ви изненада с ефекта си.

Фъстъченото масло, както и много други хранителни продукти, би могло да се използва по всевъзможни начини. Супена лъжица от него в тигана премахва упоритата миризмата. Препоръчва се да добавите фастъченото масло по време на готвенето.

Може да подейства и след като сте приключили с пърженето, като на изключен котлон отново добавите 1 с.л. от продукта, във все още горещото олио и го оставите за известно време.

Continue Reading

Previous: Той забеляза силуета на малко момиче в порутената къща, а историята се оказа зловеща
Next: Значителен ръст в цените след въвеждането на еврото в Хърватия на 1 януари

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.