Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Пак го направи! Пламен Пържолата поръча златен телешки рибай стек, но този път…
  • Новини

Пак го направи! Пламен Пържолата поръча златен телешки рибай стек, но този път…

Иван Димитров Пешев ноември 5, 2023
asgxcvbcbcgfgergre.png

Култовият бизнесмен от търговищкото село Беломорци, който се прочу в цяла Европа със „златните“ пържоли за 650 лева във Варна това лято, се завърна ударно от Нидерландия, където печели пари. Пламен се прибира, за да захранва родната кръчмарска икономика.

Явно Пламен добре е припечелил зад граница, тъй като със свой авер сядат в крайбрежна кръчма в Несебър, а обичащият живота и накичен от глава до пети със злато баровец отново си поръчва от скъпарския телешки рибай стек, пише „Хот Арена“.

 

 

Пламен пред палата си в с. Беломорци, върху който е изписано Semeystvo jivee mi se

Нещо повече! Пламен Христов отново заснема хапването на „златната“ пържола. Както и предишния път, така и сега бизнесменът записва разговора му със сервитьорката, която му обяснява тънкостите на ястието и защо е поднесено с кокал, а не е чисто. От публикуваното от самия него видео се вижда, че в чинията има гарнитура от варени картофи и гъби.

Кадър от новото видео със скъпа пържола, този път в Несебър

„Рибай стек, пак сме в България. В Несебър“, казва пред камерата Пламен и започва да хапва от месото. Пържолата старателно заснема процедурата по обяда. Накрая не става ясно каква сметка е платил баровецът, тъй като видеото спира по време на яденето.
Цялото семейство на Пламен, или Ерджан, както е по-известен бохемът в родното си село Беломорци, е ангажирано с бране на ябълки в Нидерландия по думите на кмета на населеното място Христо Илиев. В Нидерландия Пламен изкарва добри пари, с които е съумял да си купи къща и да измести цялото си семейство там, докато тече сезонната работа.

 

Шофира със 190 км/ч по магистралата

Наред с това Ерджан плаща добре на работници от неговото село и околията да пътуват до Нидерландия и да се ангажират с работата по доходоносния бизнес. Те се прибраха по родните домове у нас и се очакваше само Пламен и семейството му да си дойдат. Което вече е факт.

Мъжът, който публикува видео с колосална сметка за три пържоли, живее в същински палат в Беломорци и мнозина се съмняват, че единствено бизнесът с ябълки му носи толкова големи печалби. Семейството има висок стандарт на живот и обича да го демонстрира. Самият Пламен често се снима по баровски ресторанти, а на фотосите членове на фамилията размахват пачки с евро. В друг случай Пържолата посипва с банкноти фолкпевицата Райна.

След новия клип с ядене на телешки рибай стек в Несебър Пламен Пържолата публикува друг клип, докато шофира лъскавия си мерцедес по магистралата. На него се вижда как тузарят кара със 195 км/ч и нарушава с 55 км/ч ограничението на скоростта по родните аутобани.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Извънредно! Силен взрив в столичен квартал, ето какво се случва
Next: Страшна буря отнесе покривите и прозорците на почти цяло село до Смолян

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.