Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • ПАК ЛИ ЩЕ БЕДСТВАМЕ? Задава се нов снежен капан за България
  • Новини

ПАК ЛИ ЩЕ БЕДСТВАМЕ? Задава се нов снежен капан за България

Иван Димитров Пешев декември 14, 2023
bedsdsfsdgsdfgfdgfdg.png

За рязко застудяване, бурен вятър и валежи от сняг, и дъжд, предупреждават синоптиците. Времето ще започне да се разваля още в четвъртък, когато ще завали сняг, който ще преминава в сняг с падането на температурите.

В четвъртък облачността, предимно средна и висока, ще се увеличава и вплътнява. След обяд в северозападните райони от страната ще започнат валежи от дъжд, а до вечерта ще завали на много места в Западна и Централна България.

Преди обяд ще духа умерен, в югоизточните райони – временно силен югозападен вятър. Жълт код за силния вятър е обявен за четири области на страната – Бургас, Ямбол, Хасково и Кърджали. След обяд вятърът постепенно ще се ориентира от запад-северозапад. Максималните температури ще бъдат от 9° – 11° в Северозападна България до 16° – 18° на места в югоизточните райони от страната. В София – около 14°.

По Черноморието облачността ще е значителна, средна и висока. Без валежи. В сутрешните часове на места ще има мъгла или ниска облачност. Ще духа умерен временно силен югозападен вятър, след обяд ще се ориентира от запад-северозапад. Максималните температури ще са 13°-16°. Температурата на морската вода е 9°-10°. Вълнението на морето ще бъде 2-3 бала.

Над планините ще бъде предимно облачно и ветровито. Ще духа силен, по високите и открити части – бурен вятър от запад-югозапад. След обяд в масивите от Западна България ще започнат валежи от дъжд, над 2000 метра – от сняг. Максималната температура на височина 1200 метра ще бъде около 12°, на 2000 метра – около минус 4°.

В петък и събота валежите ще продължат, ще са значителни по количество. В петък още преди обяд в Предбалкана и високите полета, а след обяд и в повечето райони от Северна България дъждът ще премине в сняг.

По планинските проходи и в Източна България ще има условия за виелици и навявания. В събота в северните райони валежите ще отслабнат и постепенно ще спират, а в южната половина от страната ще продължат през целия ден. В неделя валежите навсякъде ще спрат.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Старинна торта с 10 супени лъжици орехи: След първата хапка не спираш да ядеш, перфектна за Коледа
Next: Разкриха защо никой не кара с газова уредба в САЩ въпреки изобилието му

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.