Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Палмовото масло е нищо: Продават ни сирене като кашкавал, откриха нови химии
  • Новини

Палмовото масло е нищо: Продават ни сирене като кашкавал, откриха нови химии

Иван Димитров Пешев юли 16, 2023
estdryfdgfydfydf.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Оказва се, че често в магазините ни предлагат някаква форма на топено сирене като истински български и зрял кашкавал. Разбира се, защото е много по-евтино. Можете да познаете този продукт на докосване. Много е мек, наподобява пластилин.

Това е така наречената калиата и в действителност е полуфабрикат

Идва в България от Белгия, Полша, Дания, в пълни тирове, на палета до тон и половина, замразено на тухли. Тук го размразяват и го опаковат наново – вече като кашкавал. Това нещо нито има лактобацилус булгарикус, нито е зряло поне два месеца (нещо важно за разграждането на белтъчините при консумация), нито се спазва някаква наша технология.

Слагат соли за топено сирене и емулгатор, няма никакъв процес по зреене. На етикета не пише нищо такова, а в съдържанието пише мая и мляко, което е лъжа.

Другото, с което ви лъжат, е турския „кашкавал“

Той също се прави като топено сирене. Турските мандри използват топилни за направата му. Единственият „позитив“ е, че в Турция е забранено да се използва сухо мляко и поне млякото е истинско. Но това не значи, че това е кашкавал. Нищо подобно. Отново няма процес на зреене.
Внимавайте за лъжите на някои марки

Има мандри, които продават прясно мляко, кисело мляко, сирене и кашкавал, лъжейки за произхода на продукта. Например вписват в името Родопи, а те са в Северна България. Въобще не е планински продукт и ощетява истинските производители на родопски продукти.
Заменят палмовото масло с трансглутаминаза

Тъй като първото вече е скъпо, вече измислиха как да правят „сирене“ с трансглутаминаза. Това нещо е химия и служи за сгъстяване. Така вместо един месец, сиренето „узрява“ за няколко дни. Тези сирена имат и много високо съдържание на вода, защото така тя не може да бъде открита при анализ.
От другата страна на океана има технология, която прави мляко от вода, скоро идва и тук

Все още технологията е много скъпа, но няма да е далеч времето, когато ще дойде и в някои български мандри. За това алармират от Национално сдружение „Планинско мляко“.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Ванга предрече голямо богатство за тези 5 зодии в следващите 5 години
Next: Ужасът Клеон: Термокамера улови 84 градуса, всичко се разтапя

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
  • Никога не бях казвала на семейството на съпруга си, че разбирам испански.
  • На двадесет и седем години съм и дълго време бях убеден, че в любовта съм пълен провал. Личният ми живот се свеждаше до кратки увлечения и учтиви раздели. Нищо истинско, нищо трайно.
  • След дългото боледуване на съпруга ми тишината не беше спокойствие. Беше остатък от шум, който си беше отишъл, а в ушите ми още кънтеше. Понякога, когато стоях сама в кухнята, ми се струваше, че ще чуя отново онова равномерно писукане, от което се бях научила да разпознавам страх, надежда и безсъние само по една промяна в ритъма.
  • Ноемврийският вятър гонеше сухи листа по тротоара, а Андрей стоеше пред витрината на бижутерийния магазин и гледаше отражението си. Петдесет и две години. Сивина по слепоочията. Скъпо палто. Часовник, струващ повече от годишната заплата на обикновен човек.
  • Той беше човекът, за когото пишеха лъскавите списания. Успешни инвестиции, луксозни вили, яхти, охрана, заседания зад затворени врати. Имаше всичко, което може да се купи.
  • „Виж я ти, твоята селянка е дошла да дояжда остатъците!“ изсмя се Алла, докато сочеше с пръст в изискания ресторант.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.