Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Пам от Ергенът получи мощна вълна от одобрение
  • Новини

Пам от Ергенът получи мощна вълна от одобрение

Иван Димитров Пешев февруари 25, 2023
asdpasdpasdoasldas.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

И макар да бе наречена още в началото на предаването с обидни думи, а после просташки да я изгониха от шезлонг при басейна, Пам показа своята стойност

Напук на силикона, хиалурона, екстеншъните и преобладаващата липса на мозък, плюс сайз моделът Пам Велидис или Пламена от Карнобат показа в „Ергенът“, че една интелигентна и възпитана дама може да получи одобрението на зрителите, независимо какво е тялото й, пише Флагман.бг.

Другите моми веднага я захапаха заради килограмите в повече, които обаче тя носи с усмивка и на всеки хаплив коментар отговаря, показвайки вътрешния си мир и красота. А може би именно това е причината негативизмът към нея да е в пъти по-малко от плюенето по представителките на комерса – с джуки, мигли, вежди, ц*ци и без… задръжки.

И макар да бе наречена още в началото на предаването „дюнер“, а после просташки да я изгониха от шезлонг при басейна, Пам показа своята стойност.

И за разлика от една от силиконките, която със самочувствието на притежател и на мозък, изработен от някакъв вид изкуствени импланти, не обяви, че вместо да тренира, смята да си изсмуче излишните мазнинки при лекаря. Напротив, в социалните мрежи можем да видим, че Пам е изключително стриктна с тренировките и редовно е в залата. Освен това тя спазва строга диета, усмихва се много и гледа на света по най-позитивния начин, който е изписан и на лицето й чрез лъчезарна усмивка.

На хейтърите Пам отговаря с мълчание. В профилите си в мрежата тя получава подкрепата на много известни хора, а всеки втори я окуражава да се съхрани между хиените, с които е заобиколена в предаването.

Публикуваме последния пост на Пам Велидис в нейната фейсбук страница без редакторска намеса. Той онагледява отлично казаното по-нагоре.

„Ще го обясня един път и дано стане ясно. През целия ми живот съм искала хората да се обичат такива каквито са независимо в какъв етап от живота си се намират. Естествено, че не съм се обичала винаги. Разбира се, че има много добри дни и кошмарни моменти относно възприятията ми към самата мен и до днес. Но няма как да мотивирате някой да се подобри, да се почувства по-добре в кожата си и да открие потенциала на своите сили, физика, тяло, ако го третирате като нищожество и го обиждате.

Много от нас са лично най-бруталните критици към самите себе си и се съсипват с мислите си. Визията не е всичко, но стойностната визия се гради отвътре навън – от начина на мислене, себеосъзнаване, самооценката, която си даваме и енергията, с която се отнасяме към другите.

Парадоксът на съвременното общество е, че повечето хора, които уж прокламират здравословен начин на живот, всъщност въздействат негативно на хората, които вероятно водят нездравословен начин на живот с постоянните си нападки и страхът, който всяват в някой с тяло, което е извън техния перфектен шаблон.

Много от хората, които имат здравословен външен вид обаче имат изключително вредни навици не само хейт към останалите, а кофти отношение към своето тяло. В залата това лесно се усеща, повярвайте ми. Особено от адекватни спортуващи хора и треньори, които са изключително подкрепящи и лъчезарни.

Това не е състезание кой се справя по-добре и по-зле в навиците и външния си вид, а кой има смелост да гледа себе си, своя път и мотивация да се подобри реално като организъм, психика и личност, защото само така може да помогне на другите. Затова не сейте страхове, заради които много от нас са се криели, срамували да излизат от вкъщи, получавали панически атаки да влязат в зала.

Посейте приемственост. Разбирането ми за позитивно отношение към тялото е безусловния респект към границите на собственото ни тяло и чуждото с ежедневните избори, които правим, за да се чувстваме по-добре и да сме наистина здрави и силни. Всяка малка крачка в тази посока е изключително ценна. С много обич.“

И да – Пам е красива отвън и отвътре. Красива е, но не заради грима, защото за мозъка грим няма.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Феноменът Божидар Караджов: Изборите ще бъдат успешни! Борисов ще управлява отново
Next: Мистериозна метална сфера изплува на плаж в Япония

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.