Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Панделиева от Поморие: Всичко е на шест, писна ми от българи, които лежат на плажа и плюят нашето море!
  • Новини

Панделиева от Поморие: Всичко е на шест, писна ми от българи, които лежат на плажа и плюят нашето море!

Иван Димитров Пешев юли 28, 2022
paneldeldqqq.jpg

„Писна ми, наистина ми писна българи, които са избрали да почиват на море в България, да плюят по своето непрестанно. Това написа във Фейсбук журналистката Лияна Панделиева, информира Sofia24.bg. Ето какво още споделя тя, публикуваме го без редакторска намеса:

„Щом стъпиш на плажа, вече си олекнал с 40 лева, а в Гърцияяяяяя, аххх“

Ми ко пра’ите тук? Айде марш към Гърция!

А в Турция – ах, красота, ах евтиния, ах, ма къф ол инклузив!

Като сте за олинклузива, яжте в Турция и дебелейте за без пари.

В момента Поморие е пълно и препълнено. Сутрин отиваме рано на плажа, защото е свежо и приятно. Около седем и нещо се настаняваме. Сядаме на плетени шезлонги с шалтета и масичка. Баткото, който взима 30 лв. за два шезлонга, две шалтета, масичката и чадъра, е на плажа още в 7 сутринта, но започва да събира парите в 11 ч. Всеки, който е бил на плажа между 8 и 11, няма да плати и стотинка. Някои хора правят именно това.

Ресторантчето на плажа е малко, скромно, готвят великолепно, обяд за двама с прясна риба, една бира и една кола е 38 лв. Някой иска да каже, че в Гърция ще ама мнооооого по-евтино от 19 евро за двама? Хайде и ние да сме яли в Гърция!

Много са прекрасните места по света, където предлагат фантастични условия, много са моретата, които са по-топли, водата по-бисерна и палмите по-автентични.

Но нашето море е тук, не се иска чакане по граници, нито полети с десетки часове.

Чуждоземските уклони и вътрешната потребност да сравняваме своето само в негативна посока е не само изтощително, то е показателно за евтина предателска същност – само нещо да изглежда „евтино“ другаде и веднага своето става лошо.

Щастлива ваканция на всички приятели, които на първо място се чувстват добре в кожата си, отишли са там, където се чувстват у дома и са доволни от малките неща, които правят ваканцията ведра, а не пълна с мрънкане и противопоставяне“, завършва публикацията си Панделиева.

Още мнения по темата:

Ако ходенето на море през лятото представляваше преживяване като това, което обещава всяка туристическа брошура, сигурно щеше да е чудесен начин да прекараш отпуската си.

Всеки пакет, който туроператорите се опитват да продадат – от Обзор до Малдивите, е илюстриран със самотен плаж и кристално море, от които лъха хлад, спокойствие и идилия.

Обаче реалността е друга. Освен ако нямаш наистина много пари да си наемеш частен остров, ваканцията на море през лятото е нещо, след което се нуждаеш от истинска почивка. От жегата, врявата, влагата, кръчмите, комарите и в някои случаи – от стомашното разстройство.

Не, не става дума само за епично лошата туристическа услуга, с която е известно българското Черноморие. Гърция, Турция, Хърватия, Италия, Испания и, ако щете, Бора-Бора, предлагат по-парфюмирана опаковка на нещо, което в основата си е едно и също и единствено опасността от Ешерихия Коли е извадена от уравнението.

Ето останалите компоненти на ходенето на море, които от почивка превръщат изживяването в изпитание за душата и тялото до степен на survivor mode:

Температурата

Уцелването на точния момент за ходене на море дори не е въпрос на познания и опит, а на късмет. През юни водата е още студена, през юли и август е толкова горещо, че асфалтът се разтича, през септември пък захладнява с едно крайно неваканционно, меланхолично усещане.

И макар прословутият бриз принципно да намалява температурите по крайбрежието, когато във вътрешността е 37 градуса, на морето също е ад, а влагата компенсира уж по-ниските температури – по задушаващ, лепкав и влудяващ начин. За капак си отишъл там, за да се излагаш на слънце, в резултат на което всеки ден рискуваш топлинен удар по няколко пъти.

Освен ако не си йога и ходиш на плаж само в часа на йодните изпарения малко след изгрев или вечер преди мръкване, а в останалата част на деня медитираш, става така, че постоянно ти е горещо, пече ти и ти иде да полудееш от безмилостното слънце.

Изключение прави моментът, когато влезеш в морето и те среже от студ.

Плажът

Това е най-ужасната част от цялата ваканция. Не просто е прекалено горещо или прекалено хладно, но и прекалено пълно с шумни и неприятни хора, децата и кучетата им. Плюс продавачи на закуски, дюшеци, пояси, плодове и обиколки с джет.

Крещят, рият пясък, блъскат се в морето и създават гмеж, която трябва да търпиш единствено заради идеята, че си на море и плаж и това е почивка. При нормални обстоятелства, освен ако не си на концерт на Rammstein, би побягнал с писъци на втората минута.

Колкото и да се мажеш с фактор 50, рано или късно изгаряш от слънцето и следва болезнена и безсънна нощ, за която допринасят и местните комари, оводи и прочее инсекти.

За капак ходенето на плаж е съпроводено с адски досадната процедура по събиране на багаж, мъкнене в изгарящата жега на всичко, после обратно, къпане, сушене, простиране и така по няколко пъти на ден. В началото е вълнуващо, към края ти писва и ходиш навсякъде с мокър бански и коса на расти от солената вода.

Кръчмите

Никой не очаква да почива безплатно, има си и трикове това да стане за малко пари, но не всеки приема като част от почивката пренасяне на 5 кила домати и 2 буци сирене през половин Европа, за да се изхранва на място, където иначе предлагат прясна риба.

Можеш и да си готвиш сам, естествено – какво по-хубаво от това след цял ден в жегата и изпиващите душата слънце и солена вода да застанеш на печката да пържиш тиквички или край барбекюто с кюфтета?

Отпуска е, на морето си, не може без кръчми. Дори има избор – по-евтини заведения със съответните претоплени храни от фризера, или такива с прясна риба, уловена от морето пред теб, на цена колкото една нощувка. Какво пък толкова – веднъж годишно се ходи на море, нали?

Понеже е почивка, алкохолът също е в повече, от рано и до късно. Жегата и морето предполагат и сладоледи, коктейли, фрапета и изобщо всякакви набедени за разхлаждащи и „морски“ стоки. Една безконечна консумация, също смятана за задължителна част от почивката и отпускането на края, последвани от допълнителни килограми и постваканционен махмурлук.

Скуката

Балансът между здравословна, отмаряща скука и натоварваща и деморализираща скука е крехък и индивидуален.

Има хора, които могат да се чувстват щастливи от гледане в точка на стената или небето часове наред. Има такива, за които единствената мисъл какво и къде ще ядем довечера е достатъчен стимул за осмисляне на деня. Както и такива, за които два тигела вечер по една и съща крайбрежна улица в гъмжилото са приятна разходка дни наред.

Не че това не е добър начин да си починеш, но просто не всеки го може. Едни имат нужда от повече и по-интензивно движение, други от обикаляне на повече места, трети – от куп книги, с които да компенсират ширналите се свободни часове. Морето не винаги може да предложи това, особено в пълен обем или пък насред сиеста заради 40 градуса на сянка.
Webcafe Оня, дето не го трият
А и няма ски вариант на Гърция…
Зимна ваканция? Не, благодаря, пазя се за морето

А и няма ски вариант на Гърция…

Умората

Резултатът от съвкупността от всички тези фактори често е умора. Връщаш се от море претрепан, със замаяна глава, трябва да си отспиш и починеш на спокойствие. Изхарчил си сума пари, част от спомените ти се губят заради повечето джин-тоник, жегата и еднообразието, и единственото, останало от почивката, са ухапванията от комарите и белеща се кожа.

Докато обясняваш на колегите каква великолепна почивка си имал, пиеш един аспирин и тайно се заричаш догодина да идеш на планина.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Възраждат ОФ: Депутат от ПП твърди, че ще водят преговори за съвместно явяване на избори не само с ДБ
Next: Става страшно! Служебните министри на Радев ще започнат да вадят скелети от гардероба

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.