Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Паника в Пловдив: 8-годишният Мони изчезна! Откриха го вкочанен между…
  • Новини

Паника в Пловдив: 8-годишният Мони изчезна! Откриха го вкочанен между…

Иван Димитров Пешев ноември 16, 2023
fgdhdfkhkdfgkhfglkhg.png

8-годишно момченце е избягало през прозореца вчера в дома си и е вдигнало на крак хората от село Цалапица, полиция, жандармерия. В продължение на 4 часа малчуганът е бил в неизвестност и това е изправило на нокти местните, които са особено чувствителни след убийството на Митко Малинов.

За щастие момченцето е намерено живо и здраво. Вчера следобед кметът на Цалапица Ивайло Данаилов бил извън селото, когато му се обадили, че има изчезнало дете. Той веднага се върнал в Цалапица, хората, около стотина души вече се били организирали и обикаляли и пеша, и с коли цялото село.

На камерите кметът видял, че детето излиза през прозореца от дома си по чорапи около 16.50 часа. Обикаля селото, играе си на катерушки, а после изчезва.

Хората видели поста за изчезването на детето от фейсбук групата на Цалапица, пуснат от майката. Веднага се организирало издирване, после бил подаден сигнал в полицията.

Пет екипа от жандармеристи и полицаи с мощни фенери се включили в издирването, а селото било осветено от автомобилите на местните хора, съпричастни към проблема. Около 21 часа момчето било намерено живо и здраво, скрито между палета с бордюри.

Момченцето е било много изплашено, виждало е суетящите се наоколо хора, но не се е обадило.

„Хора, благодарим Ви! Безкрайно Ви благодарим!

Мони се е загубил в момента, в който се е смрачило, изгубил е представа къде точно се намира, уплашил се е много, както и предполагах и се е бил скрил.

Чул е виковете, видял е всички, които са минали оттам, включително жандармерията и полицията, но го е било страх и по неговите думи, е бил вкочанен от студ.

Още повече се е уплашил, като е започнало да вали. Накрая страха от тъмното, студеното и дъжда са се оказали по-силни от страха от непознати и е решил да търси помощ“, това написа майката, като благодари на цалапичани, полицията и жандармерията.

Предстои социалните служби да отидат в дома на семейството, за да се разбере защо детето е избягало от дома си.

БЛИЦ припомня, че преди месеци зверски беше убит 24-годишният Митко от Цалапица. Към момента, обвинени в укривателство на трупа, са двама 19-годишни близнаци. Те са в ареста.

Соченият за физически убиец Рангел Бизюрев е в Германия и продължава да се издирва. Следственият експеримент, който беше направен във връзка със зверството, е сгрешен, стана ясно след провеждането му.

Доказано е, че Митко е бил бит и вероятно убит на съвсем друго място, а не на това, на което беше намерен трупът. Близките, роднините и родителите на момчето не спират да протестират за справедливо правосъдие.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Трагедията се заплита: Ученият, ровил из пещери във Врачанско, е убит
Next: Предупреждение: Сняг и виелици удрят България на тази дата, в София ще натрупа доста

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
  • Майка ми ми каза, че има нова връзка — десет години след като загуби баща ми. Десет години. Цяло десетилетие на тишина в къщата, която някога ехтеше от смеха му. Десет години, в които я гледах как бавно се свива в себе си
  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
  • Почерпих се с място до прозореца с повече място за краката. Беше мой малък ритуал, мълчалива награда след поредната успешно сключена сделка. Полетът беше кратък, но тези няколко сантиметра допълнително пространство бяха символ
  • Въздухът в колата беше застоял и леко топъл, просмукан от умората на дългия път и сладкия аромат на забравени в жабката бонбони. Дванайсет часа шофиране бяха изцедили и последната капка енергия от мен и съпруга ми, Димитър
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.