Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Паника в Пловдив: 8-годишният Мони изчезна! Откриха го вкочанен между…
  • Новини

Паника в Пловдив: 8-годишният Мони изчезна! Откриха го вкочанен между…

Иван Димитров Пешев ноември 16, 2023
fgdhdfkhkdfgkhfglkhg.png

8-годишно момченце е избягало през прозореца вчера в дома си и е вдигнало на крак хората от село Цалапица, полиция, жандармерия. В продължение на 4 часа малчуганът е бил в неизвестност и това е изправило на нокти местните, които са особено чувствителни след убийството на Митко Малинов.

За щастие момченцето е намерено живо и здраво. Вчера следобед кметът на Цалапица Ивайло Данаилов бил извън селото, когато му се обадили, че има изчезнало дете. Той веднага се върнал в Цалапица, хората, около стотина души вече се били организирали и обикаляли и пеша, и с коли цялото село.

На камерите кметът видял, че детето излиза през прозореца от дома си по чорапи около 16.50 часа. Обикаля селото, играе си на катерушки, а после изчезва.

Хората видели поста за изчезването на детето от фейсбук групата на Цалапица, пуснат от майката. Веднага се организирало издирване, после бил подаден сигнал в полицията.

Пет екипа от жандармеристи и полицаи с мощни фенери се включили в издирването, а селото било осветено от автомобилите на местните хора, съпричастни към проблема. Около 21 часа момчето било намерено живо и здраво, скрито между палета с бордюри.

Момченцето е било много изплашено, виждало е суетящите се наоколо хора, но не се е обадило.

„Хора, благодарим Ви! Безкрайно Ви благодарим!

Мони се е загубил в момента, в който се е смрачило, изгубил е представа къде точно се намира, уплашил се е много, както и предполагах и се е бил скрил.

Чул е виковете, видял е всички, които са минали оттам, включително жандармерията и полицията, но го е било страх и по неговите думи, е бил вкочанен от студ.

Още повече се е уплашил, като е започнало да вали. Накрая страха от тъмното, студеното и дъжда са се оказали по-силни от страха от непознати и е решил да търси помощ“, това написа майката, като благодари на цалапичани, полицията и жандармерията.

Предстои социалните служби да отидат в дома на семейството, за да се разбере защо детето е избягало от дома си.

БЛИЦ припомня, че преди месеци зверски беше убит 24-годишният Митко от Цалапица. Към момента, обвинени в укривателство на трупа, са двама 19-годишни близнаци. Те са в ареста.

Соченият за физически убиец Рангел Бизюрев е в Германия и продължава да се издирва. Следственият експеримент, който беше направен във връзка със зверството, е сгрешен, стана ясно след провеждането му.

Доказано е, че Митко е бил бит и вероятно убит на съвсем друго място, а не на това, на което беше намерен трупът. Близките, роднините и родителите на момчето не спират да протестират за справедливо правосъдие.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Трагедията се заплита: Ученият, ровил из пещери във Врачанско, е убит
Next: Предупреждение: Сняг и виелици удрят България на тази дата, в София ще натрупа доста

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.