Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Пари има, но плащането – невъзможно: Най-голямата банка у нас със срив в системата
  • Новини

Пари има, но плащането – невъзможно: Най-голямата банка у нас със срив в системата

Иван Димитров Пешев октомври 16, 2023
bfdbfdbfdwwqqw.png

Срив в системата на новата банка №1в България ОББ блокира всякакви картови разплащания днес сутринта. Клиентите безуспешно се опитваха да платят стоки и услуги на ПОС-терминали в Пловдив, а накрая събираха кеш по джобове и портмонета.

 

„Получи се голям конфуз, тъй като тази сутрин трябваше да платя 80 лева за медицински изследвания. Не стана с дебитната карта, не стана и с кредитната, въпреки че и в двете имаше пари, разказа пред „Марица“ Венета Радева.

Дамата не разполагала в брой със сумата и от клиниката склонили да изчакат за таксата до вечерта, тъй като и тегленето от банкомат било невъзможно. „Това ще ми коства още време, за да се върна след работа в болницата и да платя, нещо, което би трябвало да направя безпроблемно на мига още сутринта“, коментира тя.

 

При позвъняване на клиентския телефон, служител от колцентъра на банката обяснил, че имат срив в системата. Не се ангажирал със срок кога ще се възстановят разплащанията.

След още няколко обаждания, най-накрая малко преди обед Венета Радева разбрала, че проблемът е отстранен. Служителят от клиентския телефон уверил, че вече разплащанията са възможни, но за всеки случай я посъветвал да направи тест на близък търговски обект, преди да се втурне към другия край на града, за да си плати изследванията в клиниката.

 

ОББ стана най-голямата банка у нас по активи, след като през пролетта се обедини с КБС Банк – наследникът на Райфайзенбанк. Процесите досега течаха безпроблемно. За следващия уикенд обаче /21-22 октомври/ от финансовата институция планират обновяване на системите във връзка с интеграцията на ОББ и доскорошната КВС Банк България. “Ако използвате дигитални канали, в няколко стъпки ще получите достъп до ново мобилно и онлайн банкиране – ОББ Мобайл и ОББ Онлайн. Не е необходимо предварително да сваляте ОББ Мобайл“, посочват в имейл до клиентите си от банката.

 

Клиентите на най-голямата финансова институция ще разполагат и с нов IBAN номер. Валидността на старите е до 31 март 2025 година.

„Промяната не изисква да въвеждате лични и клиентски данни, както и данни на картите си или онлайн/мобилното банкиране/дигитален портфейл, или други данни, за да продължите да ползвате услугите ни. В случай, че получите съобщение, приканващо Ви да въвеждате данни, незабавно го изтрийте и не достъпвайте/кликвайте върху линковете“, съветват от институцията заради зачестилите случаи на фишинг атаки.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Инфаркт покоси голям български учен по време на собствената му изложба
Next: Нова жестока трагедия разтърси Габрово, пълно е с линейки

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.