Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Пари има, но плащането – невъзможно: Най-голямата банка у нас със срив в системата
  • Новини

Пари има, но плащането – невъзможно: Най-голямата банка у нас със срив в системата

Иван Димитров Пешев октомври 16, 2023
bfdbfdbfdwwqqw.png

Срив в системата на новата банка №1в България ОББ блокира всякакви картови разплащания днес сутринта. Клиентите безуспешно се опитваха да платят стоки и услуги на ПОС-терминали в Пловдив, а накрая събираха кеш по джобове и портмонета.

 

„Получи се голям конфуз, тъй като тази сутрин трябваше да платя 80 лева за медицински изследвания. Не стана с дебитната карта, не стана и с кредитната, въпреки че и в двете имаше пари, разказа пред „Марица“ Венета Радева.

Дамата не разполагала в брой със сумата и от клиниката склонили да изчакат за таксата до вечерта, тъй като и тегленето от банкомат било невъзможно. „Това ще ми коства още време, за да се върна след работа в болницата и да платя, нещо, което би трябвало да направя безпроблемно на мига още сутринта“, коментира тя.

 

При позвъняване на клиентския телефон, служител от колцентъра на банката обяснил, че имат срив в системата. Не се ангажирал със срок кога ще се възстановят разплащанията.

След още няколко обаждания, най-накрая малко преди обед Венета Радева разбрала, че проблемът е отстранен. Служителят от клиентския телефон уверил, че вече разплащанията са възможни, но за всеки случай я посъветвал да направи тест на близък търговски обект, преди да се втурне към другия край на града, за да си плати изследванията в клиниката.

 

ОББ стана най-голямата банка у нас по активи, след като през пролетта се обедини с КБС Банк – наследникът на Райфайзенбанк. Процесите досега течаха безпроблемно. За следващия уикенд обаче /21-22 октомври/ от финансовата институция планират обновяване на системите във връзка с интеграцията на ОББ и доскорошната КВС Банк България. “Ако използвате дигитални канали, в няколко стъпки ще получите достъп до ново мобилно и онлайн банкиране – ОББ Мобайл и ОББ Онлайн. Не е необходимо предварително да сваляте ОББ Мобайл“, посочват в имейл до клиентите си от банката.

 

Клиентите на най-голямата финансова институция ще разполагат и с нов IBAN номер. Валидността на старите е до 31 март 2025 година.

„Промяната не изисква да въвеждате лични и клиентски данни, както и данни на картите си или онлайн/мобилното банкиране/дигитален портфейл, или други данни, за да продължите да ползвате услугите ни. В случай, че получите съобщение, приканващо Ви да въвеждате данни, незабавно го изтрийте и не достъпвайте/кликвайте върху линковете“, съветват от институцията заради зачестилите случаи на фишинг атаки.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Инфаркт покоси голям български учен по време на собствената му изложба
Next: Нова жестока трагедия разтърси Габрово, пълно е с линейки

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.