Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Парламента взе извънредно решение за цяла България
  • Новини

Парламента взе извънредно решение за цяла България

Иван Димитров Пешев декември 6, 2023
dsaglkdsfgkdfkhkfhgf.png

Със 171 гласа „за“, „против“ – 34, двама въздържали се парламентът реши да бъде създадена временна комисия във връзка със споразумението между „Булгаргаз“ ЕАД и турската енергийна компания „Боташ“, подписано на З януари 2023 г. Предложението е на ПГ на „БСП за България“. Тя ще е от 12 души, по двама от всяка парламентарна група.

Временният орган ще работи един месец и трябва да изясни и анализира условията по споразумението и неговия ефект за енергийната система на България, както и сключените договори за доставка на газ в България през последните две години.

„За“ бяха от ГЕРБ-СДС, „Продължаваме промяната-Демократична България“ (ПП-ДБ), „Възраждане“, „БСП за България“ и „Има такъв народ“. ДПС гласува „против“, двамата въздържали се депутати бяха от ГЕРБ-СДС.

За председател беше избран Жечо Станков от ПГ на ГЕРБ-СДС. Предложенията на БСП Борислав Гуцанов да оглави комисията и на „Възраждане“ за Йордан Тодоров не събраха необходимите гласове.

От ГЕРБ-СДС в състава на временния орган, освен избрания за председател Станков, влиза и Александър Ненков. ПП-ДБ ще бъдат представени от Радослав Рибарски и Венко Сабрутев. „Възраждане“ – Йордан Тодоров и Димитър Гюрев. ДПС – Рамадан Аталай и Хамид Хамид. „БСП за България“ – Борислав Гуцанов и Драгомир Стойнев, а „Има такъв народ“ – Павела Митова и Александър Вълчев.

По време на дебата Мартин Димитров от „Продължаваме промяната-Демократична България“, заявявайки подкрепа за комисията, попита как така служебно правителство с кратък мандат подписва дългосрочен договор за доставка на газ. Такива споразумения, които са свързани с дългосрочен ангажимент, не би трябвало да се сключват без консултация с парламента, смята депутатът.

Тези, които говорят за нуждата от санкция на парламента, забравят, че именно тяхното правителство скри плана за възстановяване, включи се в дебата Цончо Ганев от „Възраждане“.

Според колегата му Искра Михайлова договорът ощетява българската държава. Не е изключено тази комисия да доведе до силно рестриктивни мерки по отношение на бившия министър на енергетиката, отбеляза тя. Смятам, че този договор е изцяло отговорност на президента, защото неговият служебен министър го подписа, коментира и Стоян Таслаков от „Възраждане“.

Големият въпрос е свързан със стабилността на енергетиката в сектор „газ“, подчерта Жечо Станков от ГЕРБ-СДС. Важно е, според него, да се погледне до какво състояние бе доведен „Булгаргаз“ и то не заради мениджмънта. Държавата да подсигури дружеството с достатъчно ресурс, защото на 1 януари догодина цената на газа за българските потребители ще скочи много заради скъп газ, съхраняван в „Чирен“, поиска Станков.

Ако „Булгаргаз“ не бъде компенсиран от държавата, цената на газа от 1 януари може да „експлодира“, съгласи се Драгомир Стойнев от левицата. Вие сте управляващите, ако цената скочи до небесата, ще бъдете виновни- вие и ПП-ДБ, изтъкна той. Трябва да обясните как така дружеството в баланса си има вече минус 260 млн.лв., настоя депутатът.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Българите гурбетчии изтръпнаха, спират им кранчето за Великобритания
Next: Задава се голяма секира с тока, започваме да плащаме такса достъп, умножена по…

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
  • Имам невидимо увреждане, което ми пречи да стоя прав дълго време. Болестта нямаше сложно име, но беше като котва, хвърлена от краката ми директно към центъра на земята. Всеки ден беше битка с гравитацията
  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.