Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Парламента взе окончателно решение за вдигането на данък сгради
  • Новини

Парламента взе окончателно решение за вдигането на данък сгради

Иван Димитров Пешев декември 12, 2023
fdshdfhkldfkjhgkfjhg.png

Данък сгради няма да бъде увеличен с решение на парламента. Депутатите от бюджетната комисия към Народното събрание (НС) отхвърлиха предложението на Министерство на финансите (МФ) за увеличение на данъчните оценки на имотите при гласуване на второ четене на промени в Закона за местните данъци и такси.

Крайното решение дали да бъдат увеличени данъчните оценки ще бъде взето при гласуване на текстовете в пленарната зала на парламента.

 

Предложението на Министерство на финансите беше данъчните оценки на имотите да бъдат вдигани на всеки две години, ако къщите и апартаментите поскъпнат с над 10%.

Текстовете така бяха написани, че данъчните оценки на жилищата в големите градове щяха да нараснат с до 65%. Което щеше да доведе и до увеличение на данък сгради, а вероятно и на такса смет.

Искането за вдигане на данъчните оценки беше от сдружението на общините. Всъщност с решението си депутатите оставят в ръцете на общинските съвети решението дали да повишат данък сгради и такса смет.

Законът дава възможност общинските съвети да определят ставката на данък сгради, като е поставено само ограничение, че размерът на данъка трябва да е в граници от 0,1 до 4,5 на хиляда от данъчната оценка на недвижимия имот. В тази рамка общинските съвети и сами могат да вземат решение за повишение на данък сгради.

 

Депутатите от бюджетната комисия приеха и облекчение за гражданите и фирмите при определяне на размера на данък сгради. При промяна на предназначението или при преустройство на имот данните от Агенцията по вписванията автоматично ще бъдат предавани на общините, които ще определят размера на данък сгради, уточнява „Труд“.

Така на хората и фирмите няма да се налага да подават декларации за промяната на предназначението или за преустройството на имот. Промяната реално ще влезе в сила от началото на 2025 г., за да може администрациите да се подготвят да обменят необходимата информация.

С патентен данък ще бъдат облагани хора и еднолични търгов­ци, които извършват някоя от изброените в закона дейности, ако имат годишен оборот до 100 хил. лв., решиха още депутатите. Сега прагът за плащане на патентен данък е оборот до 50 хил. лв. Освен това на патент ще могат да минат и ресторантите с оборот до 100 хил. лв., дори да са регистрирани като фирма.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Колко ще платим? От 1 януари спират всички асансьори без монтиран щит
Next: Почернената Деси Стоянова с първи думи след сутрешната драма в ефир

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
  • Никога не бях казвала на семейството на съпруга си, че разбирам испански.
  • На двадесет и седем години съм и дълго време бях убеден, че в любовта съм пълен провал. Личният ми живот се свеждаше до кратки увлечения и учтиви раздели. Нищо истинско, нищо трайно.
  • След дългото боледуване на съпруга ми тишината не беше спокойствие. Беше остатък от шум, който си беше отишъл, а в ушите ми още кънтеше. Понякога, когато стоях сама в кухнята, ми се струваше, че ще чуя отново онова равномерно писукане, от което се бях научила да разпознавам страх, надежда и безсъние само по една промяна в ритъма.
  • Ноемврийският вятър гонеше сухи листа по тротоара, а Андрей стоеше пред витрината на бижутерийния магазин и гледаше отражението си. Петдесет и две години. Сивина по слепоочията. Скъпо палто. Часовник, струващ повече от годишната заплата на обикновен човек.
  • Той беше човекът, за когото пишеха лъскавите списания. Успешни инвестиции, луксозни вили, яхти, охрана, заседания зад затворени врати. Имаше всичко, което може да се купи.
  • „Виж я ти, твоята селянка е дошла да дояжда остатъците!“ изсмя се Алла, докато сочеше с пръст в изискания ресторант.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.