Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Паяк в Плевен се опита да вдигне тузарско Ауди, настана леш! Прииска му се да не беше паркирал там
  • Новини

Паяк в Плевен се опита да вдигне тузарско Ауди, настана леш! Прииска му се да не беше паркирал там

Иван Димитров Пешев септември 16, 2022
pakakqwkasrask.jpg

Паяк в Плевен се опита да вдигне тузарско Ауди, настана леш! Прииска му се да не беше паркирал там

Пореден инцидент при репатриране в страната. Този път случаят е от град Плевен, пише glasnews.bg.

На снимки, споделени във Facebook, се вижда, че „паяк“ e изпуснал лек автомобил.

По аудито има сериозни материални щети. Покривът на колата е изкривен, а панорамното стъкло е потрошено.

Не изпускай тези оферти:

За момента няма повече информация за случая. Ситуацията възмущава жителите на града.

„Да си оставиш права и здрава кола и за 30 лева да я потрошат цялата“, пише Дичо Д.

„Тя тази кола е тотал щета, трябва да му я платят цялата“, твърди Галин Т.

„Да се плати по цени на магазин към днешна дата“, предлага Светлин И.

„Вярно, че е спрял неправилно, но… чак такова наказание!?“, заключава Йоана К.

Подобен инцидент се случва не за първи път. Преди месеци „паяк“ потроши автомобил за 100 000 евро в центъра на Пловдив, докато опитва да го вдигне заради неправилно паркиране.

Още криминални:

Дрогиран мъж от Шумен спретна луд екшън в Бургас. Снощи около 21.40 часа в района до ресторант „Воденицата“ в Морската градина, полицейски служители от Пето районно управление – Бургас подали звуков и светлинен сигнал за спиране на л.а. „Сеат Леон“, движещ се срещу тях по крайбрежната алеята в посока Моста.

Водачът на автомобила – на 29 години, не се подчинил и продължил да се движи в посока хотел „Приморец“.

Малко преди входа на Морска гара сеатът е навлязъл на плажната ивица и забоксувал. Водачът му отказал да излезе от колата и оказал яростна съпротива. За да го измъкнат от колата полицаите използвали физическа сила и помощни средства – белезници.

При тестване за употреба на алкохол и наркотици се установило, че шофьорът е употребил амфетамин и метамфетамин. Той е отказал да даде кръв за химичен анализ.

Задържан е за срок до 24 часа. Работата по случая продължава от служители на Пето районно управление – Бургас.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Армия от над 16 хиляди умишлени убийци се появи в България! Готови са да убиват в
Next: Баба ми е на 85, а изглежда като на 50, благодарение на кремът със сода, с който се маже цял живот

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
  • Бях в самолет, седнала до прозореца, когато машината попадна в турбуленция. Не леко поклащане, а такова, което те кара да преосмислиш всичките си житейски избори. Корпусът на самолета изстена като ранен звяр
  • Всяка година семейството ми планира пътуване. Откакто се помня, това е ритуал – седмица, в която трябва да сме заедно, да се преструваме на идеалното семейство от реклама за зърнена закуска. И всяка година
  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.