Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Певец побърка България с Моя страна, моя Германия, синът на Емил Димитров не издържа
  • Новини

Певец побърка България с Моя страна, моя Германия, синът на Емил Димитров не издържа

Иван Димитров Пешев август 13, 2023
ssinqwnrqwnr.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Група за чалга ритми от Кнежа реши да възроди по свой начин големия хит на Емил Димитров – „Моя страна, моя България“.

Той я прекръсти на „Моя страна, моя Германия“

Това естествено предизвика огромно възмущение в социалните мрежи и предизвика множество коментари.

 

Оркестър „Джипси фолк“ и солистът Кристофър, по прякор Фараона са авторите на кавъра на тази емблематична песен, което възмути много хора.

Реакцията е толкова силна, че се наложи авторите да го свалят от интернет пространството.

„Аз съм ром, циганин.

Това е моят начин на изпяване.

Не мога да я изпея по друг начин.

С молба, по-скоро към нашите управляващи.

Това е мирен протест от моя страна.

Да се променят нещата в България.

За да може всички да сме заедно. Аз говоря от името на 3,5 млн. българи, които са в чужбина.

Не само България, а роми, които са в Германия.

Те искат да чуят тази песен.

Аз съм творец. Независимо, как съм я изпял. По-важно е песента да бъде чута“, обясни авторството си Кристофър Галовски, певец от Кнежа по Нова тв.

 

Аз казвам „Моя страна Германия”, а „Моя любов, моя България. Какво означава това?

Изкарвам пари в Германия, а ги харча в България.

Това обяснението за на автора за дълбокия смисъл на парчето му.

Естествено авторски права не са плащани. Тук у нас всеки може да се изгаври с каквото си реши и наказание няма да последва.

Това е напълно недопустимо внимавайте ще дойде друг на власт и ще има закони!

Няма думи! Ако искаш, може и върху немския химн да направиш чалга вариант. Германия ще бъде много очарована.

 

То цялата държава е чалга за съжаление.

Кристофър дори се обяви за говорител на българите зад граница.

 

Аз говоря от името на 3,5 млн души, които са в чужбина. Българите в Германия искат да чуят тая песен.

 

Кючеците зад гърба си обяви също като начин на протест.

Фараона се извини за това, че е използвал тази велика песен и обяви, че всички приходи от нея ще отидат за автора.

Междувременно да се готви Лучано Павароти, подготвя се кавър на дълбоко познатото „О соле мио“.

 

Синът на Емил Димитров също коментира по Нова тв:

Реално не съм изненадан, защото това е резултата на поведението на цялото ни общество в последните 30 години. Не мога да опиша с думи чувството, което изпитах. Сетих се какво би казал баща ми. Тази песен е писана 70-та година по повод моето рождение и той е живял на едно таванче, когато е почвал кариера. Публиката мисли, че всичко е имал ей така хоп. Доста трудности е имал, когато е писал тази песен. Да не говорим. Тази песен независимо, че е негова тя е на всички българи и има сила. Всякакви опити за посегателство и промени са недопустими. Тук има нарушения на няколко члена имуществени и неимуществени“, посочи синът на Емил Димитров.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Гонят Ники Кънчев от Нова телевизия
Next: Силно земетресение в Гърция, има пострадал

Последни публикации

  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
  • Почерпих се с място до прозореца с повече място за краката. Беше мой малък ритуал, мълчалива награда след поредната успешно сключена сделка. Полетът беше кратък, но тези няколко сантиметра допълнително пространство бяха символ
  • Въздухът в колата беше застоял и леко топъл, просмукан от умората на дългия път и сладкия аромат на забравени в жабката бонбони. Дванайсет часа шофиране бяха изцедили и последната капка енергия от мен и съпруга ми, Димитър
  • Новата жена на баща ми е по-млада от мен. Този факт сам по себе си беше достатъчно труден за преглъщане, хапче, което засядаше в гърлото ми всеки път, щом ги видех заедно. Тя, Лилия, с нейната порцеланова кожа и очи
  • Бях в чакалнята с другите родители в детската градина на дъщеря ми. Въздухът беше гъст от познатия мирис на пастели, пластелин и леко загорял сладкиш от кухнята. Беше онзи специфичен следобед, когато есента вече натежава с влагата си
  • Телефонът иззвъня остро, прорязвайки тишината на малката му квартира. Беше Димо, шефът му. Александър вдигна, като вече предусещаше неприятния тон, който щеше да последва. В последните седмици Димо ставаше все по-раздразнителен и взискателен, сякаш някаква невидима тежест го притискаше и той прехвърляше напрежението върху малцината си подчинени.
  • Тишината в къщата се беше превърнала в жив организъм. Дишаше в ъглите, пълзеше по скъпите тапети и тежеше върху раменете ми с непоносима сила. От седмици, откакто Стефан се прибра по средата на деня с лице
  • Всичко започна с едно телефонно обаждане. Беше вторник следобед, от онези сиви, безлични следобеди, в които времето сякаш е спряло, застинало в очакване на нещо – или на буря, или на слънце
  • На тридесет и четири години съм и току-що бях преживяла най-голямата болка в живота си – спонтанен аборт. Тишината в болничната стая беше по-оглушителна от всеки шум. Белите стени сякаш се свиваха около мен
  • Искам само съпругът ми и сестра ми да са с мен по време на раждането.
  • Станах в 4 сутринта, за да направя закуска за трудолюбивия си съпруг. Поне така си мислех. Че е трудолюбив. Че е мой. Че изобщо го познавам. В онази предутринна тишина, когато светът все още спеше своя дълбок
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.