Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Певец побърка България с Моя страна, моя Германия, синът на Емил Димитров не издържа
  • Новини

Певец побърка България с Моя страна, моя Германия, синът на Емил Димитров не издържа

Иван Димитров Пешев август 13, 2023
ssinqwnrqwnr.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Група за чалга ритми от Кнежа реши да възроди по свой начин големия хит на Емил Димитров – „Моя страна, моя България“.

Той я прекръсти на „Моя страна, моя Германия“

Това естествено предизвика огромно възмущение в социалните мрежи и предизвика множество коментари.

 

Оркестър „Джипси фолк“ и солистът Кристофър, по прякор Фараона са авторите на кавъра на тази емблематична песен, което възмути много хора.

Реакцията е толкова силна, че се наложи авторите да го свалят от интернет пространството.

„Аз съм ром, циганин.

Това е моят начин на изпяване.

Не мога да я изпея по друг начин.

С молба, по-скоро към нашите управляващи.

Това е мирен протест от моя страна.

Да се променят нещата в България.

За да може всички да сме заедно. Аз говоря от името на 3,5 млн. българи, които са в чужбина.

Не само България, а роми, които са в Германия.

Те искат да чуят тази песен.

Аз съм творец. Независимо, как съм я изпял. По-важно е песента да бъде чута“, обясни авторството си Кристофър Галовски, певец от Кнежа по Нова тв.

 

Аз казвам „Моя страна Германия”, а „Моя любов, моя България. Какво означава това?

Изкарвам пари в Германия, а ги харча в България.

Това обяснението за на автора за дълбокия смисъл на парчето му.

Естествено авторски права не са плащани. Тук у нас всеки може да се изгаври с каквото си реши и наказание няма да последва.

Това е напълно недопустимо внимавайте ще дойде друг на власт и ще има закони!

Няма думи! Ако искаш, може и върху немския химн да направиш чалга вариант. Германия ще бъде много очарована.

 

То цялата държава е чалга за съжаление.

Кристофър дори се обяви за говорител на българите зад граница.

 

Аз говоря от името на 3,5 млн души, които са в чужбина. Българите в Германия искат да чуят тая песен.

 

Кючеците зад гърба си обяви също като начин на протест.

Фараона се извини за това, че е използвал тази велика песен и обяви, че всички приходи от нея ще отидат за автора.

Междувременно да се готви Лучано Павароти, подготвя се кавър на дълбоко познатото „О соле мио“.

 

Синът на Емил Димитров също коментира по Нова тв:

Реално не съм изненадан, защото това е резултата на поведението на цялото ни общество в последните 30 години. Не мога да опиша с думи чувството, което изпитах. Сетих се какво би казал баща ми. Тази песен е писана 70-та година по повод моето рождение и той е живял на едно таванче, когато е почвал кариера. Публиката мисли, че всичко е имал ей така хоп. Доста трудности е имал, когато е писал тази песен. Да не говорим. Тази песен независимо, че е негова тя е на всички българи и има сила. Всякакви опити за посегателство и промени са недопустими. Тук има нарушения на няколко члена имуществени и неимуществени“, посочи синът на Емил Димитров.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Гонят Ники Кънчев от Нова телевизия
Next: Силно земетресение в Гърция, има пострадал

Последни публикации

  • Тази мисъл беше като постоянен, нисък тътен в съзнанието ми, докато стоях под сивия, навъсен чадър на небето, слушайки как буците пръст удрят по капака на евтиния ковчег. Дъждът беше ситен, но пронизващ, точно като скръбта
  • Нямахме много пари. Тази фраза беше като приспивна песен в нашия дом, повтаряна толкова често, че почти беше изгубила смисъла си, превръщайки се в обикновен фонов шум. Но мракът беше реален.
  • Звучи просто, нали? Като изречение, което казваш на колега, докато чакаш асансьора. Но зад тези четири думи се криеше истинска одисея
  • Нашата бавачка е невероятна с момичетата ни. Диана. Дори името ѝ звучеше меко, успокояващо. Помогна ми толкова много през последните, тежки месеци от бременността ми с Мила, а след раждането беше буквално моят спасителен пояс
  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
  • Веднъж бившият ми шеф ми се обади и започна да ми се кара, че не съм подготвила някакви документи и материали. Помислих, че е набрал грешен номер, и му казах: ‘Напуснах преди два месеца.’
  • Издържах. Това беше думата, която определяше живота ми. Не „живеех“, не „обичах“, а „издържах“. Десет години. Една декада от мълчание, студени вечери и натрапчивия, сладникав аромат на чужд парфюм, просмукан в ризите на Мартин. Десет години, в които се бях превърнала в пазител на една фасада – фасадата на „стабилното семейство“.
  • Беше влажно и горещо лято, от онези, в които асфалтът лепне по сандалите, а въздухът стои неподвижен, тежък от миризма на липи и прах. Бях на пет. Пет години са странна възраст – достатъчно голям, за да разбираш тона на гласовете
  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
  • Думите пулсираха в съзнанието ми в ритъма на болничния монитор, който тихо отчиташе ударите на собственото ми сърце. Изтощена съм. Това не беше обикновена умора
  • Празнотата, която остави, беше по-дълбока от гроб. Беше тишина там, където преди имаше смях. Беше студена страна на леглото. Беше стол, който оставаше празен на вечеря. Децата, Мартин и Дария, бяха твърде малки
  • След като синът ми се роди, казах на родителите си, че съм избрала името Кристиян.
  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
  • Получих дисциплинарна забележка, защото си тръгнах в 17:30 – края на работното ми време. Хартийката лежеше на бюрото ми, бяла и оскърбителна, сякаш лично ме обвиняваше в предателство.
  • Винаги съм изпращал част от заплатата си на родителите си. Това беше моето неписано задължение, кодексът, по който бях възпитан. Когато бях сам, беше лесно. Дори когато срещнах Мира, беше лесно. Но сега… сега всичко беше различно.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Тази мисъл беше като постоянен, нисък тътен в съзнанието ми, докато стоях под сивия, навъсен чадър на небето, слушайки как буците пръст удрят по капака на евтиния ковчег. Дъждът беше ситен, но пронизващ, точно като скръбта
  • Нямахме много пари. Тази фраза беше като приспивна песен в нашия дом, повтаряна толкова често, че почти беше изгубила смисъла си, превръщайки се в обикновен фонов шум. Но мракът беше реален.
  • Звучи просто, нали? Като изречение, което казваш на колега, докато чакаш асансьора. Но зад тези четири думи се криеше истинска одисея
  • Нашата бавачка е невероятна с момичетата ни. Диана. Дори името ѝ звучеше меко, успокояващо. Помогна ми толкова много през последните, тежки месеци от бременността ми с Мила, а след раждането беше буквално моят спасителен пояс
  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.