Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Певец спаси дете и мъж от удавяне
  • Новини

Певец спаси дете и мъж от удавяне

Иван Димитров Пешев август 14, 2023
dfavdsfbqweqw.jpg

Васил Гюров – герой в петък, 13-и

Стигнах до момчето в последната секунда, вече потъваше, казва изпълнителят

“Поп певецът Васил Гюров е герой! Не се разказва това, което преживяхме преди няколко дни, но без всеки отделен човек и без общите усилия на всички едно дете и един баща нямаше да са вече между нас. За мен е чест, че познавам Васил Гюров”. Това сподели плажуващата на Корал Любов Любомирова. Причина за трогателния пост е смелата постъпка на Гюров, който спасява двама души.

 

Историята е тривиална, но завършва с хепиенд.

“На петък, 13-и, се случи, късно, към 19,00-20,00 часа. Вече нямаше спасители на плажа. Бях останал да си свиря, като чух, че някой вика за помощ. Имаше събрало се множество, вълните дърпаха навътре, а хората бяха влезли след малкото дете, което не можеше да излезе от водата. Баща му се хвърли да му помага, на започна и той да потъва. Някои от насъбралите се също се опитваха да помогнат, но без успех”, разказа развълнувано пред “България Днес” Васил Гюров.

Певецът също се хвърля да помага, от начало без успях. Опитва се да ползва макарата и буя, оставени от спасителите, но в бързината се омотава.

“При тръгването въжето се закачи и аз се отказах да го ползвам, оставих го. Взех една дъска и се хвърлих с нея към детето. Стигнах до него буквално в последния момент, то вече потъваше. Веднага го издърпах върху дъската и то успя да си поеме въздух”, споделя Васко.

 

През цялото време вълните са повече от 2 метра, а мъртвото течение дърпа навътре в морето. След това певецът успява да извлече на спасителната дъска и давещия се баща на детето. На помощ се притичват и други хора.

“Всичко се случи много бързо. Още двама мои приятели помогнаха да задържим бащата и около 15-годишното дете върху дъската, защото се мятахме и ние натам-насам, а давещите се бяха в полубезсъзнание. Извадихме ги и двамата, едва се държаха. Това с въжето нямаше да стане да извадим двама човека наведнъж, та добре, че се отказах от него и взех тази дъска, за да помогнем на давещите се. И друг път съм участвал в спасяване и знам кога как да се действа. Общо взето, късмет за двамата, късмет и за нас, тези, дето им помогнахме”, обясни още Гюров и допълни:

 

“Съветът ми към всички летуващи на Корал е да не забравят, че морето там е много опасно и когато има вълнение, стават течения, тъй като има две плитчини, има рифове и долу под повърхността се образуват различни движения на водата, които не се виждат отвън. Тези тъмни ями, водата ги оттича, там става като река и хората не си дават сметка, че изглежда само плитко. Притеснението идва, когато започне да ги завлича и не могат да се върнат. И когато се появи паниката, а и вълни има, става фатално. Имало е и случаи, при които вълните създават много шум и няма как да чуеш дори, че някой вика за помощ”, споделя смелият певец.

 

Музикантът е категоричен, че трябва да имам респект към морето и да не се влиза, когато няма спасители.

“Да знаете, че няма кой да ви помогне, ако се случи нещо в морето. Отговорните органи имат работно време и нямат катер – “Морска администрация” дойдоха пеша, когато вече всичко беше приключило. Линейката за региона е една. Така че не си играйте с живота”, съветва още китаристът. “И пак казвам, че за мен най-голямото щастие бе, че и момчето, и бащата се възстановиха, бяха в болница, доколкото знам.

В последната секунда го спасих и беше късмет – за него, и за нас. Но пък съм бил и свидетел на други подобни ситуации, които завършват фатално. Мисля, че всеки на моето място би постъпил по същия начин. Но хора, пазете се!”, завършва Васил Гюров.

 

И Валери Йорданов извади двама

Миналата година през лятото и актьорът хъш Валери Йорданов извади двама удавници от морето. Случката се разигра в Ахтопол. Звездата от Народния театър е на къмпинг “Делфин” с двете си деца, когато чува викове за помощ. Двама младежи на около 30 години се давят в мъртво вълнение. Без да се замисля, Йорданов се хвърля във водата и вади удавниците.

“Това не е единственият случай. Преди години извадих трима, които бяха на косъм от смъртта на Силистар. След всички случаи после си ходя с плавници и въжета, рядко влизам във водата. За всеки случаи искам да съм подготвен. С морето шега не бива”, сподели след случката само пред “България Днес” Валери Йорданов.

Вижте тези специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Синоптици от НИМХ: Радвайте се на слънцето в понеделник, че после
Next: Знаеш ли защо Бог толкова дълго не ти даваше деца? – попита ме 3-годишната ми дъщеря

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
  • Бях в самолет, седнала до прозореца, когато машината попадна в турбуленция. Не леко поклащане, а такова, което те кара да преосмислиш всичките си житейски избори. Корпусът на самолета изстена като ранен звяр
  • Всяка година семейството ми планира пътуване. Откакто се помня, това е ритуал – седмица, в която трябва да сме заедно, да се преструваме на идеалното семейство от реклама за зърнена закуска. И всяка година
  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.