Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Певец спаси дете и мъж от удавяне
  • Новини

Певец спаси дете и мъж от удавяне

Иван Димитров Пешев август 14, 2023
dfavdsfbqweqw.jpg

Васил Гюров – герой в петък, 13-и

Стигнах до момчето в последната секунда, вече потъваше, казва изпълнителят

“Поп певецът Васил Гюров е герой! Не се разказва това, което преживяхме преди няколко дни, но без всеки отделен човек и без общите усилия на всички едно дете и един баща нямаше да са вече между нас. За мен е чест, че познавам Васил Гюров”. Това сподели плажуващата на Корал Любов Любомирова. Причина за трогателния пост е смелата постъпка на Гюров, който спасява двама души.

 

Историята е тривиална, но завършва с хепиенд.

“На петък, 13-и, се случи, късно, към 19,00-20,00 часа. Вече нямаше спасители на плажа. Бях останал да си свиря, като чух, че някой вика за помощ. Имаше събрало се множество, вълните дърпаха навътре, а хората бяха влезли след малкото дете, което не можеше да излезе от водата. Баща му се хвърли да му помага, на започна и той да потъва. Някои от насъбралите се също се опитваха да помогнат, но без успех”, разказа развълнувано пред “България Днес” Васил Гюров.

Певецът също се хвърля да помага, от начало без успях. Опитва се да ползва макарата и буя, оставени от спасителите, но в бързината се омотава.

“При тръгването въжето се закачи и аз се отказах да го ползвам, оставих го. Взех една дъска и се хвърлих с нея към детето. Стигнах до него буквално в последния момент, то вече потъваше. Веднага го издърпах върху дъската и то успя да си поеме въздух”, споделя Васко.

 

През цялото време вълните са повече от 2 метра, а мъртвото течение дърпа навътре в морето. След това певецът успява да извлече на спасителната дъска и давещия се баща на детето. На помощ се притичват и други хора.

“Всичко се случи много бързо. Още двама мои приятели помогнаха да задържим бащата и около 15-годишното дете върху дъската, защото се мятахме и ние натам-насам, а давещите се бяха в полубезсъзнание. Извадихме ги и двамата, едва се държаха. Това с въжето нямаше да стане да извадим двама човека наведнъж, та добре, че се отказах от него и взех тази дъска, за да помогнем на давещите се. И друг път съм участвал в спасяване и знам кога как да се действа. Общо взето, късмет за двамата, късмет и за нас, тези, дето им помогнахме”, обясни още Гюров и допълни:

 

“Съветът ми към всички летуващи на Корал е да не забравят, че морето там е много опасно и когато има вълнение, стават течения, тъй като има две плитчини, има рифове и долу под повърхността се образуват различни движения на водата, които не се виждат отвън. Тези тъмни ями, водата ги оттича, там става като река и хората не си дават сметка, че изглежда само плитко. Притеснението идва, когато започне да ги завлича и не могат да се върнат. И когато се появи паниката, а и вълни има, става фатално. Имало е и случаи, при които вълните създават много шум и няма как да чуеш дори, че някой вика за помощ”, споделя смелият певец.

 

Музикантът е категоричен, че трябва да имам респект към морето и да не се влиза, когато няма спасители.

“Да знаете, че няма кой да ви помогне, ако се случи нещо в морето. Отговорните органи имат работно време и нямат катер – “Морска администрация” дойдоха пеша, когато вече всичко беше приключило. Линейката за региона е една. Така че не си играйте с живота”, съветва още китаристът. “И пак казвам, че за мен най-голямото щастие бе, че и момчето, и бащата се възстановиха, бяха в болница, доколкото знам.

В последната секунда го спасих и беше късмет – за него, и за нас. Но пък съм бил и свидетел на други подобни ситуации, които завършват фатално. Мисля, че всеки на моето място би постъпил по същия начин. Но хора, пазете се!”, завършва Васил Гюров.

 

И Валери Йорданов извади двама

Миналата година през лятото и актьорът хъш Валери Йорданов извади двама удавници от морето. Случката се разигра в Ахтопол. Звездата от Народния театър е на къмпинг “Делфин” с двете си деца, когато чува викове за помощ. Двама младежи на около 30 години се давят в мъртво вълнение. Без да се замисля, Йорданов се хвърля във водата и вади удавниците.

“Това не е единственият случай. Преди години извадих трима, които бяха на косъм от смъртта на Силистар. След всички случаи после си ходя с плавници и въжета, рядко влизам във водата. За всеки случаи искам да съм подготвен. С морето шега не бива”, сподели след случката само пред “България Днес” Валери Йорданов.

Вижте тези специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Синоптици от НИМХ: Радвайте се на слънцето в понеделник, че после
Next: Знаеш ли защо Бог толкова дълго не ти даваше деца? – попита ме 3-годишната ми дъщеря

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.