Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Пенсионерите ликуват: Увеличиха им парите със…
  • Новини

Пенсионерите ликуват: Увеличиха им парите със…

Иван Димитров Пешев февруари 15, 2024
sdfvdfbvfdhgfjgjhgjhg.png

Пенсионерите са получили средно по 825,94 лева от бюджета на държавното обществено осигуряване (ДОО) през януари, като тук влизат пенсията и всички добавки към нея. В сравнение със същия месец на миналата година средният размер на получената пенсия е по-висок с 93,42 лв. (12,8%), обявиха от НОИ.

Пенсиите за стаж и възраст по принцип са по-високи и инвалидните и социалните пенсии. Затова средният месечен размер на получената сума от един човек с пенсия за осигурителен стаж и възраст за януари е 908,80 лв., което е със 105,02 лв. (13,1%) повече в сравнение със същия месец на миналата година.

 

Броят на пенсионерите към края на януари 2024 г. е 2 039 218, или с 8 083 (0,4%) повече в сравнение със първия месец на миналата година. Пенсиите имат най-голям дял в общия размер на разходите от бюджета на ДОО, които през януари възлизат на 1,899 млрд. лв. или 7,8% от плана за цялата годината.

Разходите на държавното обществено осигуряване са с 285,1 млн. лв. повече в сравнение с януари 2023 г. През първия месец от годината разходите за пенсии са в размер на 1,684 млрд. лв., което е 7,8% от годишния план. Разходите за пенсии за януари са със 196,7 млн. лв. или с 13,2% повече спрямо първия месец на миналата година.

Следващата по значимост група разходи в бюджета на ДОО са разходите за изплащане на парични обезщетения и помощи по Кодекса за социално осигуряване, които за месец януари са в размер на 198,4 млн. лв., или 7,8% от плана за цялата година.

Отчетените разходи за месец са с 86 млн. лв. повече спрямо януари миналата година.

През месец януари общият размер на приходите в бюджета на ДОО е 952,5 млн. лв., което представляват 7,4% от годишния план. Събраните приходи са със 116,8 млн. лв. повече в сравнение с януари миналата година.

Приходите в бюджета на ДОО от осигуровки не са достатъчни за изплащане на пенсиите. Затова през януари от републиканския бюджет, където влизат приходите от данъци, са превели в бюджета на ДОО 964,9 млн. лв.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: 3 хиляди лева стигна средната заплата в София, посочи НСИ
Next: Мъж се появи на собственото си погребение и майка му припадна

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.