Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Пенсионерите останаха без Коледни добавки – сега няма да получат и Великденски
  • Новини

Пенсионерите останаха без Коледни добавки – сега няма да получат и Великденски

Иван Димитров Пешев март 9, 2024
sdfkbvfdkbkfgbkgfkb.png

Великденски добавки за пенсионерите няма да има, ние сме за трайно повишаване на доходите им и от средата на годината техните пенсии отново ще бъдат вдигнати с 11%. Това каза министърът на труда и социалната политика в оставка Иванка Шалапатова пред Нова телевизия.

Със същия аргумент в края на 2023 г. правителството не предвиди коледни добавки на пенсионерите – жест, който през последните години неизменно се следваше от различни правителства.

 

Финансовият министър Асен Василев тогава обясни, че от средата на 2023 г. пенсиите вече са увеличени с 12%, а от 1 юли 2024 г. предстои ново увеличение с 11% по швейцарското правило. „Така пенсионерите ще получават коледни добавки всеки месец и това е много по-честно за тях, отколкото да разчитат на подаяние веднъж в годината“, каза Василев.

Не е ясно обаче какво е виждането на ГЕРБ-СДС по въпроса и какво ще се случи при очакваната ротация в управлението.

Министър Шалапатова се похвали с наваксано забавяне на програмите за връщане на пазара на труда на неактивните лица и за 9 месеца били активирани близо 25 000 българи, които години наред не са търсили работа. Наваксано е било и забавянето на обучителни програми за работещи и безработни. „Четири години беше забавена възможността работещите граждани и безработните лица да придобият достъп до обучение за дигитални компетенции.

 

Това беше наваксано и на 21 декември миналата година обявихме процедурата – в рамките на две години половин милион българи могат и вече имат достъп до безплатно обучение на сайта на Агенцията по заетостта“, обясни министърът в оставка.

Тя каза, че не е получавала оценка за работата си, но имала прекрасен диалог и с Мария Габриел, и с Николай Денков. „Разговаряхме, те знаят всички мерки в нашата управленска програма, без една те се движат без забавяне, така че ние имаме пълно изпълнение на нашите цели. На този етап нямам индикация, че има неудовлетворение от резултатите, които постигаме“, каза още Иванка Шалапатова.

Continue Reading

Previous: Голяма придобивка: 100% магистрала Струма от Кулата до София става готова на тази дата
Next: Отец Никола: Не оставяйте храна на гроба на Задушница! Ето какво първо се прави в този ден

Последни публикации

  • Гласът беше женски, премерен, сякаш тази реплика отдавна е отрепетирана и чака точния миг да се изрече.
  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
  • Никога не бях казвала на семейството на съпруга си, че разбирам испански.
  • На двадесет и седем години съм и дълго време бях убеден, че в любовта съм пълен провал. Личният ми живот се свеждаше до кратки увлечения и учтиви раздели. Нищо истинско, нищо трайно.
  • След дългото боледуване на съпруга ми тишината не беше спокойствие. Беше остатък от шум, който си беше отишъл, а в ушите ми още кънтеше. Понякога, когато стоях сама в кухнята, ми се струваше, че ще чуя отново онова равномерно писукане, от което се бях научила да разпознавам страх, надежда и безсъние само по една промяна в ритъма.
  • Ноемврийският вятър гонеше сухи листа по тротоара, а Андрей стоеше пред витрината на бижутерийния магазин и гледаше отражението си. Петдесет и две години. Сивина по слепоочията. Скъпо палто. Часовник, струващ повече от годишната заплата на обикновен човек.
  • Той беше човекът, за когото пишеха лъскавите списания. Успешни инвестиции, луксозни вили, яхти, охрана, заседания зад затворени врати. Имаше всичко, което може да се купи.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Гласът беше женски, премерен, сякаш тази реплика отдавна е отрепетирана и чака точния миг да се изрече.
  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.