Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Пенсионери от Германия искаха мечтаната къща в България, но ето какво получиха
  • Новини

Пенсионери от Германия искаха мечтаната къща в България, но ето какво получиха

Иван Димитров Пешев май 15, 2022
pensisinogermaniq.jpg

В България им обещали нова къща под наем, която щяла да бъде готова до есента на 2018. Но тя така и не е построена.

Инвеститорът, германски предприемач, е неоткриваем.

„Шпигел онлайн“, цитиран от „Дойче веле“, разказва за неволите на двама германци.

За онези германски пенсионери, чиито пенсии не са особено високи, тази оферта звучи повече от примамливо: къща в България в специално селище за германци, швейцарци и австрийци, предлагащо всички удобства като ресторант, супермаркет, басейн, система за споделено ползване на автомобили (т.нар. каршеринг) и пълно медицинско обслужване 24 часа в денонощието. За не повече от 170 души.

И всичко това само срещу 88 000 евро. Или пък срещу 300 евро месечен наем. А най-важното: всичките 27 едноетажни къщички тип бунгало с площ от 80 кв. м. са ново строителство и подходящи за възрастни и трудноподвижни хора.

Когато 84-годишният германец Петер Фром и 79-годишната му съпруга Кити научили за офертата, бързо решили да наемат една от къщите под наем. Преценили, че с техните не особено високи пенсии в България биха могли да живеят добре.

А и техният хазяин, в чието жилище в Баден-Вюртемберг живеели от 11 години, изненадващо прекратил договора им. Тъй като двамата не могли да намерят ново жилище на нормална цена, решили да се отправят към България. Селището все още не било готово, но инвеститорът обещавал да приключи със строежа до есента на 2018.

Въпросното селище за немскоговорящи пенсионери се намирало в най-североизточния край на България, северно от Шабла, в село Езерец. Инвеститорът, 64-годишният германец Инго Холке, живеел в Испания, където бил построил вече едно подобно селище. Но ако го попитате къде точно се намира то, кой живее в него и дали може да го покаже в интернет, ще получите или никакъв, или много уклончив отговор, пише „Шпигел онлайн“.

Журналисти от изданието са се срещнали с инвеститора преди близо година – през март 2018. Тогава Холке ги уверил, че първите обитатели ще могат да се нанесат още през „следващата есен“, а до март 2020 година всичко щяло да бъде готово.

Семейство Фром пристигнало в България през март 2018. И тъй като селището не било готово, инвеститорът временно ги настанил в една 3-етажна сграда в Балчик с гледка към морето, която обаче била непригодена за трудноподвижни хора. Месечен наем: 300 евро.

През август 2018 в село Езерец били построени само две къщички, но в тях нито имало ток, нито вода. Не бил изграден и път до селището. И никакъв работник не се мяркал наоколо – само бурени и строителни отпадъци.

Къде е Инго Холке?

Явно средствата на инвеститора били изчерпани, четем по-нататък в репортажа на „Шпигел онлайн“. Във всеки случай той отдавна не се бил мяркал в България, нито пък отговарял на запитванията на журналисти от изданието. Въпреки това Петер Фром продължавал да вярва, че съвсем скоро всичко ще се нареди и че идната пролет ще може да се нанесе със съпругата си в новото жилище. Германският пенсионер бил убеден, че не му трябва план „Б“, но все пак било добре, че със съпругата му не се решили на варианта да закупят къщата.

Януари 2019. Строежът не е помръднал. Така прехваленото селище все още се състои от две къщички и никаква инфраструктура. Трудно е да повярваме, че до няколко месеца в Езерец ще се нанесат германски пенсионери, които да заживеят щастливо, доволно и евтино, пише „Шпигел онлайн“. Същевременно здравословното състояние на Кити Фром се е влошило. Тя рядко излиза от жилището в Балчик. Оплаква се от силни болки. И взима Ибупрофен – често много повече таблетки от препоръчителната доза. А съпругът ѝ Петер все така се надява, че скоро ще могат да се нанесат в тъй мечтаната къща в село Езерец.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Разузнавач на Украйна разкри кога ще свалят от власт болния Путин и как ще свърши войната
Next: Лично Лена Бориславова съобщи съседите са бесни: Леден душ за Европа

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.