Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Пенсионери споделят: Всяка една стотинка за нас е важна, това бе неочаквана подигравка
  • Новини

Пенсионери споделят: Всяка една стотинка за нас е важна, това бе неочаквана подигравка

Иван Димитров Пешев декември 23, 2023
pensionerrririi.png

Пред репортери на пловдив24 възрастни хора попитаха открито до кога ще се подиграват с пенсионерите. Попитаха как има пари за всички други неща в държавата, но не и за пенсионерите. Продължиха с това дали не е крайно време да спрат тези подигравки, тъй като пенсионерите са най-ощетените. Въпросите бяха отправени относно намалението на картите за градския транспорт, а сега отново предстои увеличение.

Изказването продължава с това, че всяка една стотинка, която се дава, се обмисля предварително трябва или не.

Една възрастна дама сподели, че транспортът в град Пловдив е под всякаква критика и че понякога дори имала чувството, че все едно карат чували с картофи и зеленчуци, а не хора. Жената допълва, че 3 лева, са си 3 лева, тъй като с тях можеш да си закупиш хляб и мляко.

Припомняме, че от 2024 година предстои увеличение на картите за градски транспорт, за които по-рано бе гласувано намаление, но то важеше до края на 2023 година.

Така възрастните хора в Пловдив ще заплащат с 3 лева повече за своите преференциални карти. Увеличение предстои и в столицата.

Репортерите направиха анкета сред хората, която показа, че те не са доволни от увеличението, а дори част от тях не знаели предварително, тъй като никой не ги е уведомил.

Друг гражданин сподели, че взима най-минималната пенсия и затова се налага да работи на две места и има нужда от тази карта за градски транспорт. Мнението бе, че не очаква нищо, само знае, че всички промени са отрицателни.

Пловдивчани не са доволни и от обслужването в градския транспорт в града.

Друг гражданин помоли управляващите на градската линия 16 да закупят нови градски автобуси, тъй като е редно да могат и майки с колички да се качат, както и възрастни хора.

Припомняме, че от 2024 година не само картите поскъпват, но и водата в почти цялата страна, някъде ще се усети по-малко, някъде разликата е драстична.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Лоши новини от НОИ за хиляди: Ще връщат пари от болнични, майчинство, обезщетения, пенсии
Next: Забравете за конденза по прозорците – 2 варианта да се спасим от влагата и запотените стъкла

Последни публикации

  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
  • Почерпих се с място до прозореца с повече място за краката. Беше мой малък ритуал, мълчалива награда след поредната успешно сключена сделка. Полетът беше кратък, но тези няколко сантиметра допълнително пространство бяха символ
  • Въздухът в колата беше застоял и леко топъл, просмукан от умората на дългия път и сладкия аромат на забравени в жабката бонбони. Дванайсет часа шофиране бяха изцедили и последната капка енергия от мен и съпруга ми, Димитър
  • Новата жена на баща ми е по-млада от мен. Този факт сам по себе си беше достатъчно труден за преглъщане, хапче, което засядаше в гърлото ми всеки път, щом ги видех заедно. Тя, Лилия, с нейната порцеланова кожа и очи
  • Бях в чакалнята с другите родители в детската градина на дъщеря ми. Въздухът беше гъст от познатия мирис на пастели, пластелин и леко загорял сладкиш от кухнята. Беше онзи специфичен следобед, когато есента вече натежава с влагата си
  • Телефонът иззвъня остро, прорязвайки тишината на малката му квартира. Беше Димо, шефът му. Александър вдигна, като вече предусещаше неприятния тон, който щеше да последва. В последните седмици Димо ставаше все по-раздразнителен и взискателен, сякаш някаква невидима тежест го притискаше и той прехвърляше напрежението върху малцината си подчинени.
  • Тишината в къщата се беше превърнала в жив организъм. Дишаше в ъглите, пълзеше по скъпите тапети и тежеше върху раменете ми с непоносима сила. От седмици, откакто Стефан се прибра по средата на деня с лице
  • Всичко започна с едно телефонно обаждане. Беше вторник следобед, от онези сиви, безлични следобеди, в които времето сякаш е спряло, застинало в очакване на нещо – или на буря, или на слънце
  • На тридесет и четири години съм и току-що бях преживяла най-голямата болка в живота си – спонтанен аборт. Тишината в болничната стая беше по-оглушителна от всеки шум. Белите стени сякаш се свиваха около мен
  • Искам само съпругът ми и сестра ми да са с мен по време на раждането.
  • Станах в 4 сутринта, за да направя закуска за трудолюбивия си съпруг. Поне така си мислех. Че е трудолюбив. Че е мой. Че изобщо го познавам. В онази предутринна тишина, когато светът все още спеше своя дълбок
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.