Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Пенсионер нахлу с пищов в офис на мобилен оператор, не му работила телевизията
  • Новини

Пенсионер нахлу с пищов в офис на мобилен оператор, не му работила телевизията

Иван Димитров Пешев септември 28, 2022
polqciaisciasicasa.jpg

Истински екшън се е разиграл тази сутрин в офис на мобилен оператор на пловдивското „Коматевско шосе”.

73-годишният пловдивчанин Георги Т. е заплашил с пистолет 42-годишна служителка. Той дал ултиматум веднага да му бъде оправена телевизията, в противен случай щял да я застреля, съобщава Трафик Нюз.

Служителката го успокоила и отпратила, а след това се обадила на 112. В офиса пристигнала полиция, а патрулът по-късно открил пенсионера в дома му.

Направена е проверка от полицаите и е установено, че оръжието на арестувания мъж е бутафорно. Докладвано е на прокуратурата, като се извършва проверка срещу нападателя.

Не изпускай тези оферти:

Още криминални:

Магистрати в Бургас наложиха наказание 14 години „лишаване от свобода“ на подсъдим, изнасилвал дъщеря си. Решението на Окръжния съд е от днес. Подсъдимият Милен С. трябва изтърпи наказанието при първоначален „строг режим“, постанови съдът.

Съдът призна подсъдимия за виновен в това, че в продължение на четири години се съвкуплявал неустановен брой пъти с малолетната си дъщеря, като я принуждавал към това със сила и заплашване.

Присъдата подлежи на обжалване и протест в 15-дневен срок пред Апелативния съд в града.

През март Районният съд в Бургас наложи наказание девет години „лишаване от свобода“ на подсъдим за изнасилване на непълнолетно момиче. Мъжът използвал сила и заплашване с газов пистолет.

Още криминални:

Мълния е ударила човек и в района на столичния „Западен парк“. Той е откаран в болница в тежко състояние, съобщава БНР.

Както съобщихме по-рано трима души загинаха, поразени от мълния, в центъра на София. Инцидентът е станал малко след 18 часа в градинката „Свети Никола“ на ул. „Пиротска“ и ул. „Опълченска“.

Четвъртият пострадал е откаран в „Пирогов“ и е настанен в шокова зала.

Само за половин час на територията на София са паднали 800 мълнии, информира Нова телевизия.

От силния дъжд са наводнени подлези в центъра на София. Около 10 са подадените сигнали до момента за различни произшествия.

От Пожарната уточниха пред БНР, че повечето постъпили сигнали са свързани с наводнени магазини и заведения в центъра на София. Има сигнали и за най-малко 3 паднали дървета в града. Към момента екипи на Столичната община и пожарната са на място.

Красимир Димитров, директор на дирекция „Аварийна помощ и превенция“: „Сигналите са за завиряване, паднали дървета и сигнал за инцидент в парк „Свети Никола“. Имаме опит в такива ситуации, но в зависимост от разрастването, ще потърсим допълнителни сили от дирекцията“.

Все още от Пожарната и Столичната община обобщават сигналите.

Гръмотевичната буря с проливен дъжд и градушка се изсипа над столицата днес малко след 18ч. MeteoBalkans още вчера издаде предупреждение за очакваните опасни явления.

Стихията удари и Перник, където падна едра градушка. Кадри от потопа и в Ботевград се появиха в мрежата.

Горна баня и Банкя също не бяха подминати от стихията. Бурята достигна и района на Видин, като най-силно се усети в град Дунавци.

Очевидци сигнализират за паднала градушка в Ботевград и на автомагистрала „Хемус” след Правец.

Според прогнозата на НИМХ до края на деня облачността ще се задържи значителна. С временни прекъсвания ще има валежи от дъжд, на места значителни по количество и придружени с гръмотевици.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: МВР на крак: Брутално убийство на български полицай
Next: Шок! Слави Трифонов и Янев остават извън парламента

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.