„Много наши хора починаха по строежите на запад. Не само в нашето село, но и в околните. Отиват да работят, за да си съградят хубав дом тук, ама накрая траур“.
Подобни драми съставляват темите и новините в заведение в родопско село. В населеното място има дори блокове, строени по времето на златните години за рудодобива, когато селото е било пълно. Сега мините са затворени, хората ги няма. Само старци ожалват съдбата на младите.
„Аз съм пенсионер от Турция. Върнах се тук, за да избягам от Истанбул. Там няма въздух, не може да се живее. Тук обаче няма хора. Помня селото от детските ми години – пълно с народ. Сега само въздух“, казва изселник.
Белезите от миграцията са видими навсякъде в региона. Драмите от гурбета обаче не са само теми в малките селски кръчми.
„Голям брой от бракоразводните дела са завеждани с мотив „Той замина зад граница, за да работи, после спря дори да се обажда“. Патриархалният бит и манталитет биват разрушени от новите възможности, перспективи, работата за повече пари“, коментира за „Родопи voice“ адвокат от региона.
Десетгодишен брак, две деца, следва заминаване зад граница и развод след още десет години. Пресен пример от съдебната практика в Родопите. Жена заведе дело, за да си върне имота на родителите, прехвърлен на бившия й съпруг.
Мъжът заминал през 2008 година за Нидерландия, под претекст там да работи и да издържа семейството си. Вместо това, само след година интересът на мъжа към съпругата и двете деца секнал.
Родителите на родопчанката решили да заздравят влошените взаимоотношения и разговаряли със съпруга. Той обаче им поставил ултиматум: прехвърляте двуетажната къща и гаража в село на мое име, след което се връщам при нея. Условието било „срещу задължение за гледане и издръжка“. Това така и не се случило, а след сделката съпругът отново заминал за Нидерландия.
Десет години по-късно той се развел с жена си. Тя пък си поиска обратно бащиния имот, а съдът в Момчилград отсъди в нейна полза.
Не изпускай тези невероятно изгодни оферти: