Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Пенсионер печели 100 бона от Стани богат?
  • Новини

Пенсионер печели 100 бона от Стани богат?

Иван Димитров Пешев април 2, 2023
dasasogoashkasypasoyasky.jpg

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

68-годишният журналист Любомир Лазаров успява да стигне до последния въпрос за 100 хиляди лева в предаването „Стани богат“. Записът е бил направен преди месец, а епизодът ще бъде излъчен след изборите. Пенсионираният журналист от БНР демонстрирал зашеметяващи знания. Според едни източници успял да грабне голямата награда, което е прецедент за шоуто, а според други се отказвал и си тръгвал със сигурните 50 хиляди лева.

Лазаров е родом от Пловдив и е завършил българска филология. В последните 20 години бил шеф на интернет отдела на БНР. Преди това дълго време бил в печата и работел в различни знакови вестници, сред които „Земеделско знаме“ и „Континент“. Пенсионер е от близо четири години, а колегите му го определят като изключително интелигентна личност. Любомир попаднал в „Стани богат“, след като подал формуляр за участие по интернет.

 

Едва не изгорял още на един от първите въпроси, но след това показал енциклопедични познания, с които изумил публиката и водещия Михаил Билалов. Един от последните въпроси в златната му игра бил свързан с фонтан в Париж и Лазаров успял с лекота да познае верния отговор. За всеки случай обаче използвал жокер и се обадил на сина си.

 

В 22-годишната история на предаването това е едва третият участник, покорил дървото на въпросите. Предишните двама са по времето, когато Ники Кънчев води „Стани богат“, а шоуто е част от програмата на Нова телевизия. Година след премиерата на играта в родния тв ефир – през 2002-ра, Асен Ангелов отговаря правилно на въпроса за 100 хил. лв.: Коя година е било в Русия, когато през 1700 г. се въвежда новото летоброене?

 

Отговорът е 7213 г. Той обаче връща парите, тъй като е баща на Искра Ангелова, тогава водеща в Нова тв, а според правилата на играта служители в медията и техни роднини не могат да участват.
През 2011 г. до голямата сума стига и бизнесменът Дилян Павлов, но не успява да отговори на въпроса за 100 бона.

 

Наскоро пък Би Ти Ви излъчи документална поредица за най-голямата измама в телевизионния формат, който се излъчва в цял свят. Тя се случва Англия през 2001 г. и завършва със съд. Тогава Чарлз Инграм – бивш майор от британската армия, се явява в шоуто по настояване на сина си и жена си, които са луди по викторините, но не успели да стигнат до последния въпрос в „Стани богат“.

 

В първата вечер от играта си майорът се справя посредствено, но във втората минава с лекота през всички въпроси и печели голямата награда от 1 милион паунда. Продуцентите обаче намират „знанията“ му за съмнителни и ги свързват с невиждан досега опит за измама – кашлица. Всеки път, когато той изреждал отговорите на въпросите, от публиката се чувало покашляне на верния. Това бил тайният сигнал. В крайна сметка обаче продуцентите разкриват схемата, завеждат дело и го осъждат.

 

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Силата, която възкреси Господ Исус от мъртвите, може да съживи и България с нов Златен век
Next: Стана ясно от какво е починал актьорът Христо Живков

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.