Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Перфектната доказана рецепта на професор Генчо Начев, която прави сърцето желязно
  • Новини

Перфектната доказана рецепта на професор Генчо Начев, която прави сърцето желязно

Иван Димитров Пешев декември 17, 2022
gefedashashas.png

Над 60% от българите умират от сърдечносъдови заболявания, сочи статистика, оповестена от Дружеството на кардиолозите в България. 80% от инфарктите могат да бъдат предотвратени при добра профилактика и лечение.

 

Традиционно се казва, че две трети от смъртните случаи в България се дължат на сърдечносъдови заболявания, т.е. около 60-65 хиляди смъртни случая. Горе-долу подобен е процентът в цял свят. Това е глобален проблем.

Идеята, че могат да бъдат намалени с 20% до 2020 г., е задача, която си поставят много дружества. Всяка смърт от сърдечносъдови заболявания преди 65-годишна възраст е преждевременна, т.е. тя е можело да бъде предотвратена.

Не изпускай тези оферти:

Изтъкнатият и уважаван български сърдечен хирург проф. Генчо Начев предписва на своите пациенти рецепта от народната медицина, с която могат да избегнат операции и сърдечни проблеми. Тази рецепта проф. Начев научил от свой колега от клиниката в Бад Ойнхаузен. Винаги я препоръчвал, за да помогне на своите пациенти, които имат проблеми със сърцето, защото е наясно, че никоя външна интервенция в човешкото тяло не е желателна.

Приложението на рецептата на проф. Начев е при следните патологии: когато имате втвърдяване на кръвоносните съдове вследствие на старост или на висок холестерол; когато в кръвоносните съдове, които влизат и излизат от сърцето, се е образувала и натрупала шлака.

В този случай през тях не може да протича онова количество кръв, което е необходимо. Подобна патология води след себе си и други здравословни проблеми и увреждания на сърцето. За да се позволи на кръвта да циркулира нормално, в кръвоносните съдове трябва да се сложи подходящ стент, който да ги разшири – да се извърши коронарография от инвазивната кардиология. Целебната рецепта обаче гарантирано предотвратява оперативната намеса.

Необходимите съставки за нея са 5 лимона и 30 обелени скилидки чесън. Първо измивате лимоните и ги режете на малки парченца заедно с корите, като махате семките. Големите скилидки чесън можете да нарежете на по 2 или 3 части.

Смилате ги на каша в блендера и ги заливате с 1 литър студена вода. Слагате на котлона и държите съда върху него до първото им завиране. Отнемате и оставяте сместа да изстине. Прецеждате през фина цедка или през марля. Наливате в стъклен буркан с винт и съхранявате в хладилника. Приемът на лекарството се извършва два пъти. Преди хранене на обяд и преди вечеря изпивате по 1 малка чашка за ракия.

Не хапвате храна 20 до 30 минути след това, за да може лекарството да въздейства върху организма, и след това се храните. Приемате по този начин 3 седмици. Лекарството най-вероятно няма да ви стигне, затова ще се наложи да приготвяте нова доза всеки път, когато го изразходите.

Правете 8 дни почивка и отново започнете прием в продължение максимум на 3 седмици. Ако искате да направите следващ курс на лечение, трябва да изчакате до следващата година.

Как всъщност работи илачът? Проф. Начев обяснява, че той въздейства върху натрупаната шлака в кръвоносните съдове, като я разгражда.

 

Когато тя бъде премахната, нормалното количество кръв започва да циркулира и по този начин много по-бързо до клетките достигат кислород и хранителни вещества, а отпадните продукти излизат. Освен това кръвоносните съдове, които са били втвърдени, започват да стават все по-еластични, а тяхната еластичност е благоприятна и за циркулацията на кръвта.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Преди малко Рядко метеорологично явление връхлетя България! Вижте прогнозата град по град
Next: Кирил Аспарухов: Отидохме с Невена Коканова при Ванга със скрит касетофон, за да я запишем тайно, но тя го блокира

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.