Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Петков захапа жестоко Борисов и заяви: Искам да кажа на Радев, че
  • Новини

Петков захапа жестоко Борисов и заяви: Искам да кажа на Радев, че

Иван Димитров Пешев май 3, 2022
radpetttkakaoa.jpg

За да мине по-бързо тая война, дайте да бъде превзета бързо Украйна. Да бъде превзета и Молдова. Да се опре на границата с Румъния и Путин, който изпрати три ракети на 200 метра от мен, да ни застане на границата и ние да се чувстваме в безопасност. Това е безумие.

Това каза министър-председателят Кирил Петков в „120 минути“ по bTV в отговор на президента Радев, който по-рано днес заяви, че има реален шанс войната в Европа да ескалира и да стигне дори до световна война.

„Не мисля, че Радев нарече нас „шарлатани“. Президентът много добре ни познава и знае, че сме защитавали българския интерес. В един случай сме като Орбан – меки сме към Русия, купуваме газ, казваме, че е „военна операция“, а не война.

Другият вариант е да кажем, че в 21 век няма как ракети да летят към блокове и да си затворим очите, защото е другаде и не се случва с нас. Нашето правителство не мисли, че това е националният ни интерес“, допълни той.

„Президентът Зеленски и украинското правителство получават оръжия от много страни – САЩ, Франция, Полша, Чехия. Това са модерни оръжия, които им дават шанс. България не е с най-голямата и силна армия, но това, което имаме и сме едни от малкото, които имаме, е възможността да поправяме руска техните. Той ме помоли за нещо съвсем конкретно.

Каза: „Имаме нужда от ремонт на руските ни машини. Има ли как да се изпратят в България, да се ремонтират и да ги върнете“. Той иска ремонт на оръжие, което вече използва“, обясни Петков.

Той сподели, че Зеленски е казал, че има 15 тона жито от Одеса и е поискал да го изнесе през Варна, защото има нужда от средства.

„Може да продаваме украинския ток в Гърция, докато те ни подават газ и да се направи една регионална стратегия“, каза премиерът.

„Говори се, че сме искали да изпращаме български войници. В това число влизат и муниции и оръжия. Това, което аз виждам, е че всички осъзнават, че в момента да пуснем това правителство в средата на война да падне е много безотговорно.

Другото – приема се гласуването за военна техническа помощ и възлагам на нашето МО да се свърже с украинското и започва ремонтната дейност. Ние мислим, че едва ли не имаме различни интереси. Заводите ни нямат работа напоследък, откакто конфликтът в Афганистан е в друг етап“, обясни още Петков.

Той пожела да разкрие и дали се изпраща тайно оръжие до Украйна.

„Нека да обясня точно как се случва. Наш завод получава запитване за 200 милиона продукция от полска фирма. Това запитване идва, проверява се от службите и ако всичко е точно се подписва договор и оръжието се изнася от България за Полша. Пита се крайната дестинация Полша ли е.

Тогава нашата отговорност като правителство и ВМЗ спира в този момент. Ние сме едни производители, търговци и за съжаление, тази стока не ходи по хубави места“, посочи Петков.

„Само да ви кажа, кое е по-ценно – няколко снаряда или да сглобите техника и да я върнете обратно. Зеленски неслучайно ме попита да помогнем за това“, заключи премиерът.

Петков коментира и кризата с газа.

„Представете си, отивате да си платите тока и те искат да платите 1000 рубли. Има едно чейндж бюро, то е наше, отидете и си обърнете левовете в рубли и ни платете. В какъв курс? В какъвто каже чейндж бюрото. Ние ще кажем условията, кое е чейндж бюрото и какъв е курсът. Каква държава сме, ако приемем това? Или си държим на държавническата позиция или сме си навели главата и се молим за милостия и му подаряваме едно кученце“, каза той.

Петков разкри какво прави правителството в последните 48 часа.

„За огромно съжаление, ноември месец сме се отказали от 2/3 от азерския газ до юни месец. Какво съвпадение? Отказали сме се едностранно с решение на шефа на „Булгаргаз“. Ако някой там вземе такова решение без да ме уведоми като премиер, бих го уволнил на секундата. Докато строим гръцката връзка, има съседна тръба на 200 км., която може да преведе спокойно целия 1 млрд. през нея.

Аз лично говорих с изпълнителния директор на „Бритиш петролиум“ и се надявам да осигурим количеството преди юни месец. Цената ще бъде средно на по-ниска цена от този на Газпром. В момента много активно действаме по тези възможности. Надявам се, че ще успеем“, обясни премиерът.

„Ако газът тръгне от юг на север, ние може да сме част от стратегията на региона. Ако се купуват 10-15 млрд. кубични метра, цената ще е различна отколкото ако купим 3. Имаме план как да помагаме на региона и да коментираме цената“, заключи Петков.

„Понеже аз вярвам, че държавата е разпределител на пари и не притежава свои пари. Тя не трябва да бяга от отговорност. Когато казваш „давам“, аз давам моите пари, а те са си моя отговорност. Борисов като даваше, даваше нашите пари.

Когато чуете Кирил Петков да дава пари, той дава от собствените си, а не от тези на данъкоплатците. Аз исках да покажа на хората, че когато имаш силна мотивация, всеки може да помогне сам. Всеки очаква държавата да оправи всичко, а може да започне от себе си“, обясни премиерът за призива си да дадем една заплата за оръжейна помощ за Украйна, както направил той.

„Това, което бих казал на Радев, е че отиването ми в Украйна промени мирогледа ми. България трябва да има интерес да не се навеждаме, да сме част от Европа и да помагаме агресорът да на напредне. Правителството ще оцелее“, завърши той.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Икономист: Украинските бежанци са вкарали 3 милиарда евро в България
Next: Гонгът за България и Русия току-що удари! Кремъл ни нанесе безмилостния удар под кръста

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.