Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Петков: Много харесваме руснаците, реалният проблем е с Путин
  • Новини

Петков: Много харесваме руснаците, реалният проблем е с Путин

Иван Димитров Пешев май 10, 2022
ptueptpete.png

Петков обясни пред румънска медия, че българите нямат нищо против руснаците, а проблемът е техният президент.

„Ние не говорим срещу руснаците. Харесваме много руски музиканти, поети, хора от различни културни кръгове и нямаме нищо против тях. Реалният ни проблем е с Путин. Трябва да направим разлика между режима на Путин и традиционните приятелски взаимоотношения с руснаците“. Това заяви премиерът Кирил Петков в интервю за румънската телевизия Digi 24 TV, излъчено на 9 май. Българският министър-председател посети Румъния в края на април, където с колегата си Николае Чука обсъди темата с газа и възможностите за получаване на гориво по тръбата от съседната страна, предаде Actualno.com.

Кирил Петков получи силна подкрепа от САЩ за усилията на България за борба с корупцията.

В интервюто Петков беше попитан за разделението в българското общество относно Русия и Украйна, а водещата Кристина Килеачу му припомни, че „ядрото от проруски граждани съставлява около 15% от електората в България“. „Ние виждаме два славянски народа, единият от които атакува другия.

Това, което видях по време на визитата ми в Киев, бяха съборени жилищни сгради и играчки сред отломките – ужасяващи сцени на войната. Смятам, че всеки състрадателен българин би казал: „Не мога да толерирам това, няма как да наведа глава или да затворя очите си пред тези зверства“. Мисля, че ЕС каза ясно именно това, а ние говорим в един глас с Европа“, заяви българският премиер. Той коментира и критиките на президента Румен Радев, който обвини правителството, че е отказало да плаща на „Газпром“ в рубли и това доведе до спиране на доставките от страна на Москва.

Държавният глава публично обяви, че кабинетът предава интересите на България и служи на чужди, без да споменава кои са те. Освен това изрази твърда позиция срещу изпращането на оръжия за Украйна. „Той сподели мнение, което не е в унисон с нашата гледна точка. Когато спазиш всичко по договора, а другата страна спре да ти доставя газ, не виждам защо ние да сме отговорни за това. Мисля, че това даже е възможност за България, защото сега нямаме друг избор освен диверсификацията. Сега е моментът да ускорим процедурата и да го направим“, каза Петков.

Попитан защо българите и румънците се страхуват „да не ядосат Русия“, премиерът отговори, че не страхът трябва да е решаващият фактор във вземането на решения, а етиката и моралът.

„Лично аз не харесвам начина, по който Путин решава какво да се прави не само в Украйна, но и в нашите две държави – че НАТО трябва да се оттегли и да не изгражда военни бази в Румъния и България. Звучи като някаква политика от 19-ти или 18-ти век, когато са се рисували карти на Европа на салфетка. Не го приемам и не трябва да се страхуваме“, отвърна Петков.

Според министър-председателя българите трябва да осъзнаят, че НАТО не е в България, а „България е НАТО“. Петков коментира и темата с „компромиса“ за ветото за евроинтеграцията на Северна Македония. Той бе попитан какво ще се случи с отношенията със Скопие, ако правителството му не издържи, на което премиерът отговори: „Не мога да съм отговорен за нищо в такъв случай. Решил съм, че бъдещето на Северна Македония и Албания трябва да е в ЕС – това е добре за региона“.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Тя влезна и изтърси нещо в аптеката, от което мога да се смея цял час: Има ли хапчета за
Next: Търсят се 12 мъже и 12 жени за експеримент: Лежиш 30 дни на легло и получаваш 11 хиляди евро

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
  • Бях в самолет, седнала до прозореца, когато машината попадна в турбуленция. Не леко поклащане, а такова, което те кара да преосмислиш всичките си житейски избори. Корпусът на самолета изстена като ранен звяр
  • Всяка година семейството ми планира пътуване. Откакто се помня, това е ритуал – седмица, в която трябва да сме заедно, да се преструваме на идеалното семейство от реклама за зърнена закуска. И всяка година
  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.