Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Петков: Много харесваме руснаците, реалният проблем е с Путин
  • Новини

Петков: Много харесваме руснаците, реалният проблем е с Путин

Иван Димитров Пешев май 10, 2022
ptueptpete.png

Петков обясни пред румънска медия, че българите нямат нищо против руснаците, а проблемът е техният президент.

„Ние не говорим срещу руснаците. Харесваме много руски музиканти, поети, хора от различни културни кръгове и нямаме нищо против тях. Реалният ни проблем е с Путин. Трябва да направим разлика между режима на Путин и традиционните приятелски взаимоотношения с руснаците“. Това заяви премиерът Кирил Петков в интервю за румънската телевизия Digi 24 TV, излъчено на 9 май. Българският министър-председател посети Румъния в края на април, където с колегата си Николае Чука обсъди темата с газа и възможностите за получаване на гориво по тръбата от съседната страна, предаде Actualno.com.

Кирил Петков получи силна подкрепа от САЩ за усилията на България за борба с корупцията.

В интервюто Петков беше попитан за разделението в българското общество относно Русия и Украйна, а водещата Кристина Килеачу му припомни, че „ядрото от проруски граждани съставлява около 15% от електората в България“. „Ние виждаме два славянски народа, единият от които атакува другия.

Това, което видях по време на визитата ми в Киев, бяха съборени жилищни сгради и играчки сред отломките – ужасяващи сцени на войната. Смятам, че всеки състрадателен българин би казал: „Не мога да толерирам това, няма как да наведа глава или да затворя очите си пред тези зверства“. Мисля, че ЕС каза ясно именно това, а ние говорим в един глас с Европа“, заяви българският премиер. Той коментира и критиките на президента Румен Радев, който обвини правителството, че е отказало да плаща на „Газпром“ в рубли и това доведе до спиране на доставките от страна на Москва.

Държавният глава публично обяви, че кабинетът предава интересите на България и служи на чужди, без да споменава кои са те. Освен това изрази твърда позиция срещу изпращането на оръжия за Украйна. „Той сподели мнение, което не е в унисон с нашата гледна точка. Когато спазиш всичко по договора, а другата страна спре да ти доставя газ, не виждам защо ние да сме отговорни за това. Мисля, че това даже е възможност за България, защото сега нямаме друг избор освен диверсификацията. Сега е моментът да ускорим процедурата и да го направим“, каза Петков.

Попитан защо българите и румънците се страхуват „да не ядосат Русия“, премиерът отговори, че не страхът трябва да е решаващият фактор във вземането на решения, а етиката и моралът.

„Лично аз не харесвам начина, по който Путин решава какво да се прави не само в Украйна, но и в нашите две държави – че НАТО трябва да се оттегли и да не изгражда военни бази в Румъния и България. Звучи като някаква политика от 19-ти или 18-ти век, когато са се рисували карти на Европа на салфетка. Не го приемам и не трябва да се страхуваме“, отвърна Петков.

Според министър-председателя българите трябва да осъзнаят, че НАТО не е в България, а „България е НАТО“. Петков коментира и темата с „компромиса“ за ветото за евроинтеграцията на Северна Македония. Той бе попитан какво ще се случи с отношенията със Скопие, ако правителството му не издържи, на което премиерът отговори: „Не мога да съм отговорен за нищо в такъв случай. Решил съм, че бъдещето на Северна Македония и Албания трябва да е в ЕС – това е добре за региона“.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Тя влезна и изтърси нещо в аптеката, от което мога да се смея цял час: Има ли хапчета за
Next: Търсят се 12 мъже и 12 жени за експеримент: Лежиш 30 дни на легло и получаваш 11 хиляди евро

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.