Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Петков отписа това правителство, вече чака пръв да получи нов мандат, защото
  • Новини

Петков отписа това правителство, вече чака пръв да получи нов мандат, защото

Иван Димитров Пешев юни 21, 2022
amdandapektoeov.jpg

Ще разкажем на всички хората нещата, които сме направили и това, което трябва да се направи в следващите месеци, за да не изпусне България това историческо мнение. Има много хора, които се колебаят за вота на недоверие. Това каза пред журналисти министър-председателят по време на шествието в подкрепа на правителството пред НС.

Петков каза, че не очаква да има напрежение на манифестациите днес и в следващите дни.

Той разкри, че все още има депутати, които се чудят дали да не преминат в отбора на „Продължаваме промяната“.

„Имена няма да казвам, но всички хора, които в момента се чудят в каква посока искат да върви България, да помислят. Предлагаме им единствено каузата да бъдат с нас. Очаквам подкрепа от всеки депутат, който се чувства отговорен пред държавата“, каза премиерът.

„Дори да мине вотът на недоверие, след това имаме първи мандат и се надявам да имаме още време, за да говорим с всеки един, който реши, че политическата стабилност, е и тяхната кауза. Всеки има собствената отговорност. Имаме поне цяла седмица или 10 дни, когато можем да говорим с всеки един депутат. Няма нищо задкулисно. Тези разговори започнаха и говорим открито защо е толкова важно да сме заедно“, обясни Петков.

„В момента не е от значение дали ще бъда премиер. От ПП харесваме министрите си и позициите. Най-важното обаче е България да има 121 независими депутати“, допълни той.

Премиерът се обърна и към шестващите със следните думи: „Независимо какво ще стане с вота в сряда, вие сте гаранта, че милата ни родина няма да отиде в неяснотата на задкулисието. Всички ние сме гарант, че ще изведем България там, където се надяваме. Благодаря“.

„Идеята, че г-н Рашков ще стане шеф на КПКОНПИ ги ужасява, повярвайте ми“, каза Петков.

Редом до премиера е и неговата съпруга Линда. На шествието са бившият председател на НС Никола Минчев, настоящият такъв Мирослав Иванов и министърът на транспорта Николай Събев. Министърът на спорта в оставка и отцепник от ИТН Радостин Василев също се появи на шествието.

„Предпочетох да застана на страната на моя народ. Те могат да ни убият, но не могат да ни купят. Влязох в политиката, за да променям модел. Не съм бил политик до сега и вероятно повече няма да бъда, но не мога да ходя по улиците и да лъжа, че някой прави реформи, а не ги прави. Аз не съм се продал. Напускам обиден и заставам зад моя народ, който трябва да победи мафията. Виждате, че има и стойностни хора в НС и те не трябва да бъдат делени на политически партии“, каза Василев пред манифестиращите.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Потрес в Стани Богат с въпрос за 50 000 лева
Next: Байдън с много силни думи за България и правителството ни

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.